„Буквар с различни поучения“ или „Рибен буквар“ (оригинално заглавие: „БȢква̀рь съ разлѝчны поȢчѐніѧ“) е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Съставен по модела на гръцкия „Еклогар“ на Димитриос Дарварис от 1804 година, той е издаден в Брашов през 1824 г. с финансовата подкрепа на сливналията Антон Йоанович и под егидата на епитропите Васил Ненович и Йордан Хаджигенович.Българско, Българи. Неизвестно за известното; автор: Ангел Бенов, издателство на Отечествения фронт, София, 1988, стр. 30-31.
Съдържание Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника. Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др. Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др. Трети раздел – наречен от Берон „Добри съвети“. Авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето. Четвърти раздел – наречен от автора „Умни ответи“. Подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци. Пети раздел – „Басни“. Шести раздел – наречен от автора „Различни истории“. Използвани са случки от живота на древните цивилизации с поучителен край. Седми раздел – Берон го нарича „Физически сказания“. Разделът има енциклопедичен характер, давайки информация за продукти, които се използват в бита (тютюн, кафе, сол и др.) и за различни непознати по българските земи животни: (делфин, крокодил, камила, носорог и др.). Осми раздел – авторът го нарича „Аритметика“. В раздела има само примери, без правила; Берон оставя на учителя боравещ с книгата да обяснява на учениците. Има примери за деление.
Преиздаване Названието му „Рибен буквар“ идва от рисунката на кит в края на книгата и с това название той става изключително популярен.
Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според Каталога на Н. ТеодосиевТеодосиев, Николай, Каталог на българските печатни книги 1508 – 1878, ISBN 978-954-07-2559-8 и изследванията на Иван АлексиевКОЛКО СА ИЗДАНИЯТА НА „РИБНИЯ БУКВАР“ И ЗАЩО ТОЙ НАИСТИНА Е РИБЕН има два варианта на третото издания, през 1846 г. и 1847 г., с което възрожденските издания на Буквара стават седем. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена „е бил последната книга за учение; които го изучвали от кора до кора, минували вече за учени.“Карапетров, П. Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893, с. 101
Други На „Рибния буквар“ е наречена улица в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София ().
Изследвания Пундев, В. Рибният буквар. – Списание на Българската академия на науките, 63, 1942, 37 – 90.
Бележки
Външни препратки
Първо издание на „Рибния буквар“ (1824) в дигиталната библиотека ЦБ-БАН Изданието от 1847 в дигиталната библиотека ЦБ-БАН Изданието от 1850 в дигиталната библиотека ЦБ-БАН
Категория:Буквари Категория:Български език Категория:Български книги Категория:Книги от 1824 година Категория:Възрожденска литература Категория:История на образованието в България Категория:История на Брашов Категория:Култура в Брашов Категория:Новобългарско просвещение Категория:Петър Берон