Валентин Дечев Старчев е български скулптор, художник и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Биография Роден е на 14 август 1935 година. Дядо му Софроний, произхожда от видния мияшки резбарски род Филипови. В началото на 50-те години е спринтьор, състезател в националния отбор по лека атлетика. Заедно с Ангел Колев, Ангел Гавраилов и Михаил Бъчваров е съавтор на 5 национални рекорда в щафетните бягания на 4х100 и 4х400 метра. Старчев има и няколко индивидуални победи на 100 и 200 м, а на 400 м поставя национален рекорд – 48.6 секунди.Юбилей: Валентин Старчев – между спорта и изкуството, интервю на Константин Жалов, bgathletic.com, 14 август 2015.

Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ (Художествената академия) в София през 1959 г. в класа на проф. Марко Марков. Работи в много жанрове на изобразителното изкуство, но е известен най-вече с монументалната си пластика. През 1961 г. печели ІІ награда на I младежка изложба с композицията – „Борци“, откупена от Русенската галерия.

От 1964 г. преподава моделиране в катедра „Рисуване“ на Архитектурния факултет във ВИАС, доцент (1976) и професор (1982). От 1985 г. е ръководител на катедра „Рисуване и моделиране“.

Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници от 1979 г.

Творчество Творчеството му обхваща кавалетна скулптура, декоративни и монументални композиции в синтез с архитектурата, портрети, ордени, монети.

Автор е на много паметници и монументални творби, сред които: Братска могила на падналите за свобода в Плевен, с арх. Христо Ковачев (1978) Братската могила в Стара Загора Декоративни пана, в „Гранд-Хотел София“, София Декоративни пана, ВИАС, София (1980) Декоративни пана, Културен комплекс Правец (1981) Декоративни пана, Културен дом Чипровци Паметник на съпротивата в Морската градина, Бургас, с арх. Богдан Томалевски и арх. Никола Антонов, (1981) „1300 години България“ пред НДК в София (1981) Паметник на хан Тервел – гр. Тервел „Раждането на Партията“ – стена с релеф, врачански варовик, бронз, размери 15.00/6.00 м Дом-паметник на партията на връх Бузлуджа, арх. Георги Стоилов, (1981) Паметник на Леонид Брежнев (разрушен), София, с арх. Богдан Томалевски, (1981) Паметник на Георги Димитров във Варна (1982) Паметник на Георги Димитров в Будапеща (1983) Паметник „Раненият Пегас“ в памет на загиналите български писатели пред СБП, София, Паметник на 14-те изгорели войници на околовръстния път на София (само бронзовата част) Паметник на Пенчо Славейков (бюст) – гр. Брунате, Италия Паметник на Капитан Петко войвода (бюст) на Алеята на Гарибалдийците в Рим Паметник на митрополит Методи Кусев – гр. Стара Загора Паметник на Васил Левски (бюст) – гр. Цариброд (Димитровград), Сърбия Бюст-паметник на Петко Стайнов (2022) – Алея на творците в Борисовата градина, СофияБългарска академия на науките

Кавалетни творби: „Гълъби“, монументална пластика, Експо'70, Осака, Япония „Покръстване“, Софийска градска художествена галерия, София (1972) „Разсрел“, Художествена галерия Стара Загора (1973) „Пиета“, Национална художествена галерия, София (1974) „Леяр“, Музей за съвременна скулптура на открито Мидълхайм (Middelheim Open Air Sculpture Museum), Антверпен, Белгия (1976) „Леяр“, Софийска градска художествена галерия, София (1976) „Реквием“, Софийска градска художествена галерия, София (1977) „Клокотница 1230“, Художествена галерия Велико Търново (1978) „Скок“, Олимпийски съюз, Москва, Русия (1980) „Ленин“, в градината на Националната художествена галерия (преместен), София „Пиета“ (малка пластика), Ватикан (1983) „Почивка“, Музей Лудвиг (Ludwig Forum für Internationale Kunst), Аахен, Германия „Орфей и огънят“, Музей Лудвиг (Ludwig Forum für Internationale Kunst), Аахен, Германия „Книжовник“, посолство на България в Ню Делхи, Индия „Книжовник“ (малък формат), Кралска сбирка, Мадрид, Испания „Вик“, Фондация Артдиалог, Париж, Франция

В колектив Старчев е автор на монетата „Св. Климент Охридски“ и на ордените „Стара планина“ и „13 века България“

Участвал е в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ (Западна Германия), Холандия, Чехия и др.

Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия.

Политически позиции През 2026 година е член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова на президентските избори.

Награди и отличия Народен художник (1986). Орден „Народна република България“ ІІ степен (1985) Димитровска награда (1980)

Източници

Енциклопедия България в 7 тома, т. 6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г. Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки

Биография и Галерия малки пластики на Валентин Старчев Валентин Старчев на сайта на УАСГ

Категория:Български скулптори Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Преподаватели в УАСГ Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Народни художници Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на награда „Иван Лазаров“ Категория:Родени в Стара Загора Категория:Филипови