Хари Худини (), роден Ерих Вайс, (Erich Weiss или Ehrich Weisz) е американски илюзионист и каскадьор. През 1892 г. приема псевдонима Худини в чест на неговия духовен учител, френският илюзионист Робер Уден (Jean Eugène Robert-Houdin), а Хари – по името на Хари Келар, също известен фокусник.
Биография
Според намереното след смъртта на Хари Худини свидетелство за раждане (The Houdini Birth Research Committee's Report (1972)), той е роден в Будапеща, Кралство Унгария (при все че сам е твърдял, че е роден в САЩ, а поради летателните си подвизи в Австралия минава пред феновете си и за австралиец). Той е четвъртото от общо 6 деца на равина Майер Самуел Вайс (1829–1892) и жена му Сесилия Щайнер (1841–1913), унгарски евреи (баща му има син и от първия си брак, наречен Херман). Всичките са момчета, с изключение на Кари Гладис, която остава почти сляпа, след инцидент в детството си. Семейство Вайс (Weisz) емигрира в САЩ на 3 юли 1878 г., когато малкият Ерих (Ehrich) е на 4 години; преименуват се с по-лесен и според немската транскрипция правопис – така момчето става Erich Weiss. През 1887 година се установяват в Ню Йорк сити, след като преди това са живели в щатите Уисконсин и Милуоки. По онова време са много бедни.
Хари Худини започва да прави фокуси, когато е само на 10 години, т.е. още около времето на преселването си в Милуоки, но още преди това започва да се подвизава, като акробат на трапец. На младини е и известен крос-бегач, а негов треньор е известният илюзионист, (пара)психолог и писател Джоузеф Ф. Рин (отначало привърженик, а после и критик на спиритизма, чийто критик по-късно е и самият Худини).
Започва професионалната си кариера в цирка през 1891 г., но без особен успех. Партнира си с известния по това време шоумен Емил Джароу. Цирковите му номера са предимно от сферата на триковете с карти за игра, изявява се и като нископлатен актьор, изобразяващ от себе си „див човек“ и разни други подобни персонажи, в т.нар. „евтини музеи“ (dime museum) - изложби на човешките странности и изродства/впечатляващи мутации. После прави гастроли (артистични пътешествия) из САЩ със своя брат Теодор (наричан и Даш Хардийн), с когото образуват дуото Братя Вайс. Те дори участват в Световното изложение в Чикаго през 1893 г., но после се връщат в Ню Йорк и работят почти безплатно за някого си Хубер, съдържател на евтин музей. През 1894 г. Хари Худини се запознава с Вилхелмина Беатрис Ранер, певица и танцьорка, за която същата година се жени и която по-нататък изпълнява ролята на негова асистентка, под името Бес Худини.
Хари Худини става известен (от 1899 г.) със своите номера с измъкване (магически бягства/ескейпология). Той се самоосвобождава от белезници и от резервоари, пълни с вода, заключени с катинари. Непрекъснато усъвършенства и усложнява своите трикове и фокуси. Намира все повече екзотични места и ситуации, в които да прояви способностите си, заради което и пътува много по света. Първо привлича вниманието с водевил в Съединените щати, а след това на обиколка из Европа, където предизвиква полицейските сили да го държат затворен. Скоро той разширява репертоара си, като включва вериги, въжета, спуснати от небостъргачи, усмирителни ризи под вода и да се измъква от и да задържа дъха си в запечатани контейнери с вода, мляко, бира. Освен със самия себе си Худини осъществява забележителни илюзии и с брат си Теодор Хардийн, а един от най-известните му номера включва и слон, който „изчезва“ от сцената (Хари Худини купува този трик от друг известен фокусник – Чарлз Морит).
През 1910 година (тогава вече богат и известен) Худини започва да се снима в киното и има участия в няколко филма (главно приключенски), във връзка с това се мести в Лос Анжелис, после се връща в Ню Йорк, където инвестира и в работа по собствени и на брат си (Теодор Хардийн) филмови продукции, които пак снима в Калифорния. Не постига обаче особен успех пред публиката и през 1923 г. изостава актьорството и въобще – кино-бизнеса, заради незадоволителните си хонорари и печалби.
Започва да се интересува от авиация още в зората на този вид транспорт и запазва интереса с към него през целия си живот. Той е летец-ентусиаст и успява да стане (документирано) първият човек, управлявал успешно моторен самолет (по-точно – биплан) в Австралия (18 март 1910 г.) Лети още много в тази страна и планира да започне да се появява навсякъде със самолет, но впоследствие така и не осъществява нито един полет другаде. Става приятел с вече бившия президент американски Теодор Рузвелт. Има слухове, че се свързва с тайните специални служби на САЩ и с британската агенция Скотланд Ярд. Известен е и като масон, както и като колекционер и филантроп, но също и със скъперничеството си, породено от страха му от мизерията, с каквато се е сблъсквал немалко, особено в началото на живота си. Той се занимава и с това да съди хора, които го критикуват, опитват се да го изобличат, като мошеник или имитират номерата му. Самият той в различни свои писания критикува други илюзионисти и ги изкарва лъжци и измамници, включително самия Робер Уден, след като има конфликт с вдовицата на сина му, която не позволява на Худини да посети гроба на идола си.
В продължение на много години Хари Худини е най-високоплатеният изпълнител в американския водевил. В разцвета на славата си той печели толкова много, че вестниците твърдят, че е почти двойно по-добре платен от президента на САЩ. Купува си къща в Харлем, Ню Йорк (впоследствие негърско гето, с много тежки условия на живот, но тогава все още един от особено престижните и луксозни квартали на града). Особено в последното десетилетие от живота си той издава и свои книги (проявява се и като журналист и дори има собствено списание), в които разкрива много от тайните на своите трикове. Той също така разобличава някои шарлатани, които твърдят, че им помагат свръхестествени, отвъдни сили. Във връзка с анти-спиритическата си дейност Худини дори се скарва с британския писател Артър Конан-Дойл, който решава, че самият той явно е спиритист, щом постига такива чудеса. В светлината на всичко това неговата смърт (31 октомври 1926 г.) остава забулена в загадка. С напредване на възрастта той често попада в болница след свои представления. Официалната версия за смъртта на Хари Худини е, че е починал от перитонит, но има съмнения, че може да е убит, както и че непосредствената причина за фаталното влошаване на здравословното му състояние е инцидент с негов почитател, изпробващ неговата издръжливост на удари без да изпита болка.
Погребението на Худини се състои на 4 ноември 1926 г. в Ню Йорк, в присъствието на над 2000 опечалени. Той е погребан в гробището Махпелах в Глендейл, Куинс, Ню Йорк, а на гроба му е изписан гербът на Обществото на американските магьосници, чийто президент е. През 1927 г. към екседрата е добавен бюст-паметник, което е рядкост, тъй като гравираните изображения са забранени в еврейските гробища. През 1975 г. бюстът е унищожен от вандали. Временни бюстове са поставени на гроба до 2011 г., когато група от музея „Худини“ в Скрантън, Пенсилвания, поставя постоянен бюст с разрешението на семейството на Худини (той и Бес нямат деца, а тя умира през 1943 г., така че става дума за потомци на другите им роднини) и на управата на гробището.
Вижте също Бъстър Кийтън Мистер Сенко „Рагтайм“ - роман от Едгар Лорънс Доктороу Алистър Кроули Ранни птици на авиацията Бутирка Щат Ню Йорк Сали Стрътърс Апендицит Фонограф Маска Акробатичен танц Окултизъм Национална детективска агенция Пинкертън Факира Мити „Дейли Мирър“ – британски таблоид Австро-Унгария Хирзутизъм Дейвид Копърфийлд „До Чикаго и назад“ – пътепис от Алеко Константинов Кенет Силвърман
Бележки
Категория:Американски илюзионисти Категория:Родени в Будапеща Категория:Починали от перитонит