Добровница (понякога Дубровница, ) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География Селото е разположено в областта Славище по течението на едноименната река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.
История В края на XIX век Добровница е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Добровница като село с 43 къщи с 320 жители.mountain.bajhui.org
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добровница е населявано от 320 жители българи християни и 20 цигани.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добровница има 328 българи екзархисти.
През ноември 1905 година всичките 55 къщи на селото са принудени от тероризиращите го чети на сръбската пропаганда да се откажат от Екзархията и селото е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 година, поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Добровница не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София, 1995, стр. 495, 499.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Добровница са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
По време на Първата световна война Добровница е включена в Подържиконската община и има 469 жители.
Според преброяването от 2002 година селото има 168 жители. Националност Всичко северномакедонци 166 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Добровница Дойчин Деянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на кюстендилската дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина, жител на гр. Кюстендил Манас (Манаси) Кръстов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, жител на гр. Куманово Ангел Македонски, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ Михаил Тасев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ Станчо Илиев Якимов (1887 - 1959), кметски наместник в периода от ноември 1943 до септември 1944 годинаЦентрален държавен архив, ф.648К и.о.1 а.е.5 лист 66 гръб. Станоя Младенов Стоянов, редник в 26-а допълваща дружина, 3-та рота, убит на 18/ 26 ян. 1917 година в РадомирДирекция „Държавен военноисторически архив“, ф. 39, оп. 1, а.е. 422, л. 64; а.е. 399, л. 69 Герасим Ангелов Стойов - полски пазач по време на българското управление през 1943 до 1944 година Насе Иванчев (Йованчев) Якимов (1907 - 1943), овощар при кметското намесничество в Добровница.Централен държавен архив, Ф. 648к а.е 3 Тасе Михайлов Станойков, кметски наместник на село Добровница от периода 1941 до 1943 година Милан Спасоевич († 17 октомври 1915, Главица) — сръбски войник, родом от село Добровница, Крива паланка. Служил в 4-та рота, 3-ти батальон, 5-ти полк (2-ри набор). Изчезнал по време на боевете на 17 октомври 1915 г.www.mod.gov.rs
Бележки
Категория:Села в община Крива паланка