Жегляне или Жегляни (или Жегняне/Жегняни, ) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География Селото е разположено в областта Средорек, от лявата страна на река Бистрица.
История Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI – началото на XVII век.
В края на XIX век Жегляне е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жегнян е населявано от 315 жители българи християни.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жегнани има 368 българи екзархисти и 18 цигани. В селото функиционира българско училище Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 50 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.
При избухването на Балканската война 1 човек от Жегняни е доброволец в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През юли 1915 година училищният инспектор на Скопска училищна област отправя искане да бъде преместен в „старите краища“ на Сърбия учителят в Жегляне Серафим Стошич, бивш екзархийски учител. Учителят е представен като български пропагандатор.Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 330.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Жегляни е център на община в Кумановска околия на Кумановски окръг и има 321 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 30. В списъка общината е отбелязана като Жегнянска, а селото - като Жегляни. Общият брой на жителите на общината е 1645 души.
На 16 април 1940 година в селото е открита поща.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 53.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Атанас П. Божиков от Кьойлия е български кмет на Жегляне от 17 септември 1941 година до 31 март 1942 година. След това кметове са Петър А. Градишки от Градище (5 юни 1942 - 2 април 1943) и Антон Костов Антонов от Скопие (13 май 1943 - 9 септември 1944).
Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители, всички северномакедонци.
Личности Родени в Жегляне Стоимен Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина
Бележки
Категория:Села в община Старо Нагоричане