Десантът в Нормандия (известен още като Денят „Д“ или операция „Нептун“) е военна операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх, част от Втората световна война.www.army.mil

Самият десант започва на 6 юни 1944 на брега на Северна Франция в областта Нормандия, но е резултат от дълга предварителна подготовка и операции за дезинформация на противника. С десанта се дава начало на Битката за Нормандия, част от операция Овърлорд, целяща откриване на втори фронт срещу Нацистка Германия в Европа. Фелдмаршал Ервин Ромел е командир на германските сили в района, като Адолф Хитлер му е възложил развиването на укрепленията по Атлантическия вал в очакване на съюзническото нахлуване.

В десантната операция участват около 7000 кораба и десантни съда и близо 11 000 самолета. Най-голямата морска десантна операция по време на Втората световна война е осъществена успешно благодарение на огромното превъзходство по море и въздух, осигурено с ресурсите на САЩ. Успехът ѝ спомага за откриването на втори фронт в Европа. В този ден американските войски губят 6603 бойци, в това число 1465 убити, англичаните и канадците – около 4000 души убити, ранени и безследно изчезнали.

Контекст

След като Вермахтът нахлува в Съветския съюз през юни 1941 г., Йосиф Сталин започва да оказва натиск върху Съюзниците, искайки те да отворят втори фронт в Западна Европа. Към края на май 1942 г. Съветският съюз и САЩ правят съвместно обявление, гласящо „...бе постигнато пълно разбиране по отношение на спешните задачи за създаване на втори фронт в Европа през 1942 г.“ Обаче британският министър-председател Уинстън Чърчил убеждава американския президент Франклин Рузвелт да отложи обещаното нахлуване, тъй като дори и с американска помощ Съюзниците не разполагат с адекватни войски за такава дейност.

Вместо незабавно връщане на Франция, западните съюзници предприемат офанзива в Средиземноморския театър на военните действия, където вече са стационирани британски войски. Към средата на 1943 г. е спечелена кампанията в Северна Африка. Тогава Съюзниците нахлуват в Сицилия през юли 1943 г., а впоследствие нападат и континенталната част на Италия през септември същата година. По това време съветските войски на Източния фронт вече са преминали в офанзива и са спечелили изключително важна победа в битката за Сталинград. Решението да се предприеме инвазия през Ламанша през следващата година е взето по време на Третата вашингтонска конференция през май 1943 г. Първоначалният план е ограничен от наличния брой десантни кораби, повечето от които вече са разположени в Средиземноморието и Тихия океан. На Техеранската конференция през ноември 1943 г. Рузвелт и Чърчил обещават на Сталин да открият дългоочаквания втори фронт през май 1944 г.

За място на десанта се вземат предвид четири места: Бретан, Котантен, Нормандия и Па дьо Кале. Тъй като Бретан и Котантен са полуострови, би било възможно немците да отрежат съюзническото настъпление в относително тесен участък, поради което тези места впоследствие биват отхвърлени. Тъй като Па дьо Кале е най-близката точка в континентална Европа до Великобритания, немците я считат за най-вероятното място за десант и следователно е тежко укрепен район. Все пак той предлага няколко възможности за настъпление, тъй като районът граничи с множество реки и канали, докато десант на дълъг фронт в Нормандия би позволил едновременна заплаха срещу пристанището на Шербур, пристанищата на запад в Бретан и сухопътна атака срещу Париж и накрая срещу Германия. Така е избрана Нормандия като място за първоначалния десант. Най-сериозният недостатък на нормандския бряг е липсата на пристанищни съоръжения. Това трябва да се преодолее чрез развиването на изкуствени пристани. Серия от модифицирани танкове, наричани играчките на Хобарт, се справят със специфичните изисквания, които се очакват за кампанията в Нормандия – миночистене, разрушаване на бункери, подвижни мостове.

Съюзниците планират да започнат инвазията на 1 май 1944 г. Първоначалната чернова на плана е приета по време на Квебекската конференция през август 1943 г. Генерал Дуайт Айзенхауър е назначен за командир на Главното командване на съюзническите сили. Генерал Бърнард Монтгомъри е избран за командир на 21-ва група армии, която е съставена от всички сухопътни войски, участващи в нахлуването. На 31 декември 1943 г. Айзенхауър и Монтгомъри първи виждат плана, който предлага морски десанти от три дивизии, подкрепяни от още две дивизии. Двамата веднага настояват мащабът на първоначалното настъпление да се увеличи на пет дивизии, с парашутни десанти от три допълнителни дивизии, които да позволят действия на по-дълъг фронт и да се ускори превземането на Шербур. Нуждата да се набавят допълнителни десантни кораби за разширената операция означава, че нахлуването трябва да се отложи поне до юни. В края на краищата, общо 39 съюзнически дивизии се налага да участват в битката за Нормандия: 22 американски, 12 британски, 3 канадски, 1 френска и 1 полска – над 1 милион души, всичките под британско командване.

Операции Операция Овърлорд е името, с което се назовава установяването на широкомащабен плацдарм в Европа. Първата фаза, състояща се от морски десант и установяване на стабилна опорна точка, е наречена операция Нептун. За да се придобие превъзходство във въздуха за успешно настъпление, Съюзниците предприемат кампания по бомбардиране, която цели неутрализирането на немските самолетостроене, горивни запаси и летища. Сложни объркващи и заблуждаващи ходове с кодово име Операция „Бодигард“ се предприемат в месеците преди нахлуването, за да се попречи на немците да научат времето и мястото на инвазията.

Морските десанти трябва да бъдат предшествани от парашутни операции около Кан на източния фланг, за да се подсигурят мостовете над река Орн, и северно от Карантан на западния фланг. Американците, които трябва да десантират на плажовете Юта и Омаха, имат задачата да превземат Карантан и Сен Ло на първия ден, а след това да отцепят полуостров Котантен и накрая да превземат пристанищните съоръжения на Шербур. Британците при плажовете Суорд и Голд и канадците при плажа Джуно трябва да защитават фланговете на американците и да се опитат да установят писти за самолети около Кан през първия ден. Стабилен плацдарм трябва да бъде установен, където да се съединят всички нахлуващи сили, както и да се задържи всичката територия северно от линията Авранш – Фалез за първите три седмици. Монтгомъри предвижда 90-дневна битка, която да продължи, докато всички съюзнически части стигнат до река Сена.

Планове за заблуда Под шапката на Операция „Бодигард“, Съюзниците провеждат няколко спомагателни операции, имащи за цел да заблудят немците относно датата и мястото на съюзническото нахлуване. Започва кампания по дезинформация, използвайки фалшив радио трафик с цел немците да си помислят, че нападението ще се проведе в Норвегия. Създадена е фалшива 1-ва американска група армии под ръководството на Джордж Патън, която ужким е разположена в Кент и Съсекс. Тя има за цел да убеди немците, че главната атака ще се проведе срещу Кале. Истинските радио съобщения от 21-ва група армии първо се насочват към Кент чрез наземни линии и след това се излъчват, за да се накарат немците да повярват, че повечето съюзнически сили са концентрирани именно там. Патън се намира в Англия до 6 юли, като по този начин продължава да заблуждава немците, че второ нападение ще се случи при Кале.

Много от немските радарни инсталации по френското крайбрежие са унищожени в подготовката за десантите. Освен това, през нощта преди нахлуването малка група на Специалната въздушна служба на Великобритания спуска чучела с парашути над Хавър и Изини. Те заблуждават немците, че е настъпил въздушен десант. През същата нощ 617-а ескадрила на Кралските ВВС спускат завеса от парчета метално фолио, което кара немските радарни оператори да си помислят, че това е военноморски конвой близо до Хавър. Илюзията е подкрепена от група малки плавателни съдове, снабдени със заградителни аеростати. Подобна объркваща операция е предприета близо до Булон сюр Мер в Па дьо Кале от 218-а ескадрила на Кралските ВВС.

Метеорологични условия Плановиците на нахлуването определят набор от условия, включващи фаза на луната, приливи и отливи, както и време на деня, които биха били задоволителни за операцията само за няколко дни всеки месец. Предпочита се пълнолуние, тъй като то би предоставило добро осветление за пилотите, както и големи приливи. Съюзниците желаят да насрочат десантите за малко преди разсъмване, по средата между отлива и прилива, докато приливът наближава. Това би подобрило видимостта върху препятствията на плажовете, докато намалява времето, през което войниците биха били изложени на открит огън. Айзенхауър временно избира 5 юни като ден за нападението. Обаче на 4 юни метеорологичните условия се оказват неподходящи за десантиране – силните ветрове и бурното море затрудняват до невъзможност десантните кораби, а ниските облаци биха попречили на изтребители да намират мишените си.

Капитан Джеймс Стаг от Кралските ВВС се среща с Айзенхауър вечерта на 4 юни. Той и метеорологичният му екип прогнозират, че времето ще се подобри достатъчно за операцията на 6 юни. Следващите дати с нужните приливни условия (и без пълнолуние) биха били две седмици по-късно, от 18 до 20 юни. Отлагането на нападението би изисквало повикването обратно на войници и кораби, които вече са се позиционирали да прекосят Ламанша, при което се увеличава шанса планът да бъде осуетен. След дълго обсъждане с други старши командири Айзенхауър решава, че нахлуването ще се състои на 6 юни. От 19 до 22 юни крайбрежието на Нормандия е ударено от тежка буря, която иначе би направила десантите тогава невъзможни.

Съюзническият контрол на Атлантическия океан означава, че германски метеорлози разполагат с по-малко информация, отколкото Съюзниците, относно метеорологичните условия. И докато метеорологичният център на Луфтвафе в Париж предсказва две седмици бурно време, много командири на Вермахта се оттеглят, за да гледат военни симулации в Рен, а много войници са пуснати в отпуска. Фелдмаршал Ервин Ромел се завръща в Германия за рождения ден на жена си и за да се срещне с Хитлер в желанието си да получи повече танкове.

Атлантически вал

Обезпокоен от десантите при Сен Назер и Диеп през 1942 г., Хитлер нарежда да се построят укрепления по Атлантическия бряг от Испания до Норвегия, за защита от очаквано съюзническо нахлуване. Той предвижда 15 000 фортификации с гарнизон от 300 000 войници, но недостигът на суровини (главно на бетон и хора) означава, че повечето от укреплението така и не се построяват. Тъй като се очаква да бъде място на нахлуване, Па дьо Кале е тежко укрепен. В Нормандия най-тежките укрепления са концентрирани около пристанищата на Шербур и Сен Мало. Ервин Ромел е назначен да надзирава строителството на укрепленията по очаквания инвазионен фронт, който се разпростира от Нидерландия до Шербур. На него е възложено командването на новосформираната Група армии „Б“, включваща 7-а армия, 15-а армия и войниците, бранещи Нидерландия. Резервите, с които разполага, включват 116-а и 21-ва танкови дивизии.