Градище (; ) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на Градищанската планина.
История В края на XIX век Градище е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Георги“ е от 1864 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градище е село, населявано от 454 жители българи християни.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1900 година българският търговски агент в Скопие Тодор Пеев пише:
Градищкият манастир „Свети Георги“ обаче остава под ведомството на Патриаршията до 1896 година, когато е затворен. В 1900 година селяните насилствено отслужват служба, след което са арестувани 12 души. В 1905 година манастирът е предаден на българите. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 11 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градище има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Турският шпионин Стойче от Живине с потеря иска 5 лири откуп от селото.Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4. Много от жителите на селото са изтезавани.Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
При избухването на Балканската война 19 души от Градище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
В Първата световна война 7 души от селото загиват като войници в Българската армия.ДВИА, ф. 39, оп. 1
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Г. Антов от Куманово е български кмет на Буково от 11 октомври 1941 година до 24 февруари 1943 година. След това кметове са Петър А. Градишки (2 април 1943 - 27 декември 1943) и Стоян А. Иванов от Леуново (27 декември 1943 - 31 юли 1944).
Според преброяването от 2002 година селото има 192 жители.
Националност Всичко северномакедонци 189 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 3 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Градище Александър Боримечков (1883 - 1925), деец на БКП Васил Арсов Ивков (1867 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служил в щаба на 2-ра скопска дружина, в 1942 година е избран в кумановската контролна комисия на Илинденската организация; на 20 март 1943 година, като жител на Градище, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Доне Градишки, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г. Ефтим Андонов (1885 - 1926), учител, скулптор, висше образование, македоно-одрински опълченец, щаб на 2 скопска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен
Бележки
Категория:Села в община Куманово