Чучер () е село в Северна Македония, център на община Чучер (Чучер Сандево).
География Чучер е разположено в областта Църногория – югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 15 километра северно от столицата Скопие.
История
На 3 km югозападно над Чучер е античната крепост Давина кула.
В края на XIX век Чучер е българско село в Скопска каза на Османската империя. Храмът „Света Троица“ е от 1856 година. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година („Македония. Етнография и статистика“) Чучер е село, населявано от 360 жители българи християни.
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 75 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689 – 1739 година. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Чучер е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чучер (Čučer) като сръбско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Чучер като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
През Втората световна война в селото е създаден първият нелегален Народоосвободителен комитет във Вардарска Македония, а от него са набирани бойци и доставяно въоръжение на Първия скопски партизански отряд. След края на войната към името на селото е добавено Сандево в чест на родения в Чучер комунистически партизанин Александър Урдаревски, известен с прякора си Санде. Преди това обаче по времето на войната се случва сливането на селото Чучер с новосъздаденото в непосредственна близост до него селище Сандево.
Според преброяването от 2002 година Чучер има 299 жители, а според последното преброяване от 2021 година – 290 жители. Националност Всичко северномакедонци 107 албанци ? турци 0 роми 0 власи 0 сърби 134 бошняци 0 няма данниТази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език 41 други 8
Забележителности Между селата Чучер и Баняне е разположена средновековната църква „Свети Никита“, строена около 1307 – 1308 година, в която има стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите, рисувани около 1320 г.Ivan Bentchev. The restoration of the wall-paintings in the Church of St. Nikita at Čučer/Macedonia in 1483–1484
Личности Родени в Чучер Александър Урдаревски (1920 – 1943), югославски партизанин
Бележки
Категория:Села в община Чучер