Бразда () е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
География Селото е разположено в областта Църногория – югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.
История Непосредствено южно от Бразда, на платото Градище има остатъци от антично селище, съществувало от VII до IV век пр. Хр. В него е открита ранноантичната Бразденска гробница, паметник на културата.
В края на ΧΙΧ век Бразда е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. („Македония. Етнография и статистика“) Побоже е село, населявано от 376 жители българи християни.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 15 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бразда има 464 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бразда е доброволец в Македоно-одринското опълчение. По време на войната в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 16 октомври 1912 година в Бразда сръбският поручик Михайлович заявява пред събраните български първенци и кмета, че трябва да бъдат избити всички българи, които са участвали в дейността на ВМОРО.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бразда (Brazda) като сръбско село.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бразда като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 480 жители.
Националност Всичко македонци 470 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 5 бошняци 0 други 5
Личности Родени в Бразда Ангел Тодоров, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в МакедонияДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108 Кърсто Нешов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16 Лазо Нешов, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 6 години, лежал 5 и половина Петко Марков, 30-годишен, убит от сръбските власти през 1920 годинаПелистерско ехо, брой № 91, 23.11.1943. Сокол Данев, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 15 години, лежал 10 Станко (Стойко) Нешов, македоно-одрински опълченец, 2 скопска дружина Трайче Антов, български просветен деец Тошо Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
Бележки
Категория:Села в община Чучер