Битката за Франция, позната още като Падането на Франция и (в немските източници) като Походът на запад (Westfeldzug), е мащабна кампания от Втората световна война, започнала с нападението на Третия Райх срещу Съюзническите сили: Франция, т. нар. Ниски земи (Белгия, Нидерландия и Люксембург) и Великобритания на 10 май 1940 година. Сама по себе си битката се гради върху два плана на немското командване – Fall Gelb (Фал Гелб, в превод от немски: „План Жълто“) и Fall Rot (Фал Рот, в превод от немски: „План Червено“).
Немските офанзивни действия започват осем месеца след като Франция обявява война на Германия. В резултат на германската стратегическа доктрина „Блицкриг“ (Светкавична война) Белгия и Нидерландия биват превзети за броени дни, което е от ключово значение за изхода на кампанията.1940: Годината на Блицкрига Румен Николов На 22 юни 1940 г. французите са принудени да капитулират. Към тази дата почти цялата територия на Франция е окупирана, а армията ѝ е практически унищожена.
Кампанията е смятана за блестящ успех на Германия. Тя ликвидира основния си противник в този етап от войната и завзема плацдарм за нападение срещу Великобритания.Втора Световна война, автор: Иван Барев, стр. 60Военный энциклопедический словарь, автор: Сергей Фёдорович Ахромеев, институт военна история, стр. 184;786 Франция е разделена на немска окупационна зона (в северната и западната част) и малка италианска окупационна зона (в югоизточната част), а останалата територия (на юг) попада под режима „Виши“. Южна Франция е окупирана на 10 ноември 1942 година. Страната остава под немски контрол до 1944 година, когато е осъществен десантът в Нормандия. Ниските земи са освободени през 1944 и 1945 година.
Начало на Втората световна война Втората световна война започва на 1 септември 1939 година, когато Германия напада Полша. Веднага след това, в изпълнение на съюзническите си ангажименти, Великобритания и Франция обявяват война на Германия. Въпреки това, те не предприемат активни военни действия, което дава на този период от войната в Западна Европа наименованието Странна война. Това дава надежди на германското правителство за бързо завършване на войната. След като с помощта на Съветския съюз Германия окупира Полша в хода на Полската кампания, на 6 октомври немците отправят предложение за мир към двете водещи сили на Западна Европа. В същото време германското командване се подготвя за мащабно настъпление на запад, ако предложението за мир бъде отхвърлено.
Стратегията на Германия Директива №6 Общите виждания на германското правителство за продължаването на войната в Западна Европа са изразени в издадената на 9 октомври от фюрера Адолф Хитлер Директива №6. Според нея Германия има нужда от още няколко години, за да се подготви за мащабна война, и в краткосрочен план може да си поставя само ограничени цели.Karl-Heinz Frieser Blitzkrieg-Legende p. 32 В близко бъдеще се предвижда само окупацията на Ниските земи: Нидерландия, Белгия и Люксембург. По този начин германците биха затруднили съюзническо настъпление към индустриалната област Рур и биха създали плацдарм за бъдеща въздушна кампания срещу Великобритания. В директивата не се споменава за мащабно настъпление във Франция, като се допуска ограничено окупиране на някои крайгранични зони.Karl-Heinz Frieser Blitzkrieg-Legende p. 61
При издаването на директивата Хитлер смята, че окупацията на Ниските земи може да започне в рамките на няколко седмици. Скоро той осъзнава, че това няма да бъде възможно. За възстановяването на моторизираните части и запасите от муниции на войските, използвани в Полската кампания, са нужни няколко месеца.Karl-Heinz Frieser Blitzkrieg-Legende p. 25
План „Халдер“
На 10 октомври 1939 г. Великобритания отказва предложението за мир между двете страни; на 12 октомври Франция прави същото. На 19 октомври Франц Халдер, генерал на ОКХ, съставя първия план – „Гелб“ – окупиране и превземане на Ниските земи. Този план на Халдер често е сравняван с План Шлифен, извършен през 1914 г. по време на Първата световна война. Общото помежду им е напредването през Централна Белгия. Докато Планът Шлифен разчита на изненадата, гигантското обкръжаване на френската армия с идеята за решителна победа, то Планът Халдер е основан на масивна фронтална атака, жертвайки половин милион германски войници, за да се постигне ограничената цел – съсипването на Съюзниците и принуждаването им да се оттеглят до река Сома.
Германският лидер, Адолф Хитлер, остава много разочарован от този план. Той предполага, че завоюването на Ниските земи може да бъде бързо и без огромни жертви и разходи; но както и да е представен планът, тази завоевателна кампания бива дълга и трудна. Смята се, че Халдер, който дотогава заговорничи срещу Хитлер, започва да носи заедно със себе си револвер, за да простреля Фюрера, ако е необходимо. Затова той предлага възможно най-песимистичния план, за обезсърчаване на Хитлер изцяло от плануваната окупация.Karl-Heinz Frieser Blitzkrieg-Legende p. 75 Адолф Хитлер остава в безизходица и в крайна сметка решава да нападне рано и бързо Съюзническите войски с надеждата да спечели една лесна победа. Датата за нападението е фиксирана на 12 ноември 1939 г., но впоследствие началото на атаката е отложена няколко пъти. Отново командирите успяват да убедят Хитлер плануваната офанзива да бъде забавена с няколко седмици или месеци и да се изчакат по-добрите условия за атака. Планът не привлича Хитлер и той се опитва да го подобри, без да разбира ясно по какъв начин да може да бъде оправен. По план главно трябва да се действа в Централна Белгия, а второстепенните действия са по на юг. На 29 октомври Халдер изгражда втори план, който да отрази тези промени, направени от Хитлер, и в който второстепенните действия се между линията Лиеж – Намюр.
Не само Хитлер не харесва плана „Халдер“. Герд фон Рундщет, главнокомандващ Група армии „А“ също не е от най-големите му привърженици и заедно с Ерих фон Манщайн, на 21 октомври, изработват нов план, който носи името на Манщайн – план „Манщайн“, и според който главните сили – Група армии „А“ – трябва да нанесат решителен удар на френската армия от север и от централните части на Западна Европа, а Група армии „Б“ трябва да действа по на юг.
План „Манщайн“ Докато Ерик фон Манщайн формулира плановете си в Кобленц, Хайнц Гудериан – генерал-лейтенант на 19-и корпус – без разрешение подготвя екип, намиращ се до близък хотел.Karl-Heinz Frieser Blitzkrieg-Legende p. 79 Фон Манщайн смята, че включването на Гудериан в танковата дивизия няма да бъде добра постъпка, и затова мести 19-и корпус от Група армии „Б“ в Група армии „А“. Планът на Манщайн представлява придвижване от Седан на север, а другите части трябва да се придвижат от юг и така да нападнат Съюзническите сили от към гърба им. Когато Гудериан е поканен да допринесе за плана по време на неформалните дискусии, той предлага нова и радикална идея: не само неговият корпус, но и всичките бронирани сили да се концентрират върху Седан. Тези бронирани дивизии не трябва да се придвижват на север, а на запад, за да се изпълни бързо, дълбоко и стратегическо проникване към Ла Манша от танковите дивизии (Panzerwaffe), без да се чака основната група пехотни дивизии. Тази постъпка има голяма вероятност да доведе до стратегически срив на врага, избягвайки относително големия брой жертви, които са типични за така наречените „конфликти на унищожавания“. Този рискован ход не веднъж е коментиран, поради това че в Германия не е приета военна доктрина; големият брой служители, работещи в пехотата, която е доминиращата сила дотогава в Германия, успешно предотвратяват това. Фон Манщайн е принуден да признае, че този специален случай може да бъде само нещо необходимо. Основното му възражение е, че такъв тактически ход ще създаде свободен фронт, дълъг 300 км, уязвим за френските контраатаки. Обаче Гудериан го убеждава, че този минус може да бъде предотвратен, като започнат едновременно и атаки от юг, осъществявани от малки бронирани части. Но това може да бъде голяма загуба в основната концепция на Führer-Directive N°6.
Фон Манщайн пише своя първи мемоар, очертавайки алтернативния план на 31 октомври.Проиграни победи, Ерих фон Манщайн С него той гъвкаво избягва споменаването на името на Гудериан и омаловажаването на стратегическото съпротивление, планувано да се създаде от бронираните дивизии.Karl-Heinz Frieser Blitzkrieg-Legende p. 87 На 6 ноември, 21 ноември, 30 ноември, 6 декември, 18 декември 1939 и 12 януари 1940 г. – следващите шест мемоара, ставащи все по-радикални. Обаче всички планове биват отхвърляни от ОКХ и нито един от тях не достига до Хитлер.
План „Апел“ На 10 януари 1940 г. немският „Месершмит Bf 108“ извършва полет над Маасмешлен, северно от Маастрихт, Белгия. Сред жителите на града е и майор от Луфтвафе – Хелмут Рейнбергер, носещ в себе си плановете за „Рот“. Въпреки че самолетът каца безопасно, Рейнбергер не успява да унищожи документите, които бързо попадат в ръцете на белгийските власти.Evans, Martin Marix, The Fall of France: Act with Daring, p. 10. Osprey Publishing, 2000 Често се смята, че този инцидент довежда до драстична промяна в плановете на германците, но това не е така; всъщност преформулирането им на 30 януари, Aufmarschanweisung N°3, Fall Gelb, отговаря на по-ранните версии.Karl-Heinz Frieser Blitzkrieg-Legende p. 76 На 27 януари Фон Манщайн е назначен като командир на корпуса в Прусия, за да започне командването му в Щетин (днес Шчечин) на 9 февруари. Този ход е изигран от Халдер, за да се премахне влиянието на Фон Манщайн. Възмутените служители на Манщайн уведомяват Хитлер за случилото се на 2 февруари. Командирът е поканен лично да обясни предложенията си на Фюрера на 17 февруари; Хитлер, впечатлен от идеите на Фон Манщайн, следващия ден дава нареждане за промяна на плановете в съответствие с предложенията му. Тези идеи привличат Хитлер по това, че накрая Германия има възможността да спечели една лесна война с малко жертви.
Човекът, имащ задачата да осъществи промените, е Франц Халдер, тъй като Фон Манщайн все още не е включен. Халдер се съгласява с промените, променяйки посоката на Светкавичната война на юг. Планът на Фон Манщайн има сериозни недостатъци от към отбранителната позиция. Също така и лошата пътна мрежа е в минус за немските намерения. Елемент на изненада може да бъде само присъствието на немските войски. Още повече, че действията на съюзническите сили са точно както са посочени в оригиналния план и събирането на френските и британските военни части по северните граници, за да защитят Белгия, осигурява благоприятна почва за намеренията на немците. За да осигурят това, Група армии „Б“ се отправят на север към Белгия и Нидерландия, като имат за цел да оставят представа, че са главните немски сили и да изтеглят възможно най-източно съюзническите войски. За да се постигне целта, са добавени още три бронирани дивизии към Група армии „Б“.
Халдер няма никакво намерение за отклонение от установената доктрина като предоставя останалите седем бронирани дивизии на Група армии „А“.Karl-Heinz Frieser Blitzkrieg-Legende p. 88
Съюзническа стратегия
През септември 1939 г. Белгия и Нидерландия обявяват неутралитет. Те се опитват да останат възможно най-дълго време извън войната, като се придържат стриктно към политиката на неутралитета. Обаче правителствата на двете държави скрито преговарят със Съюзническите сили. През това време забавят защитната подготовка на страните си за бъдещо нападение от страна на Германия, което не закъснява. Върховният командир на френската армия, Морис Гамелен, предлага по време на месеца през който Съюзниците трябва да вземат предимство, да окупират Ниските земи преди Германия, докато последната е обвързана в Полша. Това предложение не е прието от френското правителство.