Су-30 е двуместен многоцелеви изтребител. Предназначен е да изпълнява бойни задачи за унищожаване на въздушни и наземни цели. По класификацията на НАТО е известен под наименованието Flanker-C.
Изтребителят може да изпълнява задачи както самостоятелно, така и групово с други самолети през деня и нощта, в леки и тежки метеорологични условия. Разработен е от руската компания ОКБ Сухой от конструктора Михаил Петрович Симонов. Су-30 е наследник на Су-27УБ.
Су-30 се произвежда от 2 корпорации – КнААПО и Иркут. КнААПО са отговорни за производството на Су-30МКК и Су-30МК2, а Иркут за Су-30МКИ и Су-30СМ.
Основни характеристики Су-30 е разработен на базата на Су-27. Работата по него започва в края на 80-те, когато съветските ПВО разбират, че имат нужда от изтребител с по-голям обсег от Су-27. Първоначално обозначението на прототипа е Су-27ПУ, като първият полет на тази машина е осъществен на 31 декември 1989. Името Су-30 изтребителят получава години по-късно, през 1996. Су-30 е далекобоен изтребител, като главното му предназначение е за наземни удари във всякакви метеорологични условия. Американският му аналог е F-15E Су-30МК Flanker-H.
Модификации Су-30П Су-30М Су-30МК Су-30МКА Специализиран вариант за Алжирските ВВС. Су-30МКИ Модернизирана експортна версия за индийските ВВС. Су-30МКК Модернизирана експортна версия за китайските ВВС. В края на 1996 г. китайският премиер Ли Пънг подписва споразумение с Русия за закупуването на 40 изтребителя от последно поколение, а стойността на сделката е 1,8 млрд. долара.
От „Сухой“ решават да създадат специален експортен вариант за Китай, разработен на базата на Су-30МК. Така се появява Су-30МКК („К“ за Китай). Първата партита Су-30МКК пристига в Китай в края на 2000 г.
Су-30МКК е много по-усъвършенстван от Су-27СК/УБК. Добавени са още два подкрилни пилона, които увеличават бойния товар на самолета. Така масата на бойния товар се увеличава от 6 до 8 тона, а самолетът може да излита и с допълнителен горивен запас. Су-30МКК може да използва ракетите „въздух-въздух“ Р-73 и Р-77. Арсеналът от ракети „въздух-земя“ включва Х-59, Х-29 и Х-31, а бомбите са КАБ с лазерно насочване. Добавен е и нов радиолокационен комплекс РЛПК-27 с по-мощен радар. Така обсегът на откриване на въздушните цели достига 100 км. Су-30МК2 Вариант на МКК версията, с обновена електроника и способност да носи противокорабни ракети. Су-30МКМ Дериват на МКИ, специално предназначен за ВВС на Малайзия. Су-30СМ Вариант, предназначен специално за руските ВВС. Включва усъвършенстван радар, комуникационна и индификационна система, нови седалки-катапулти и нови оръжия. На 21 септември 2012 е извършен първият полет, а ВВС на Русия ще получат 60 бройки до 2016.Руските ВВС с нови 30 изтребителя Су-30СМ до 2016.
На въоръжение
Алжирските ВВС купуват 18 бройки през 2010. Общо те разполагат с 28 самолета Су-30МКА.
ВВС на Китай разполагат със Су-30МКК, а флотът оперира със Су-30МК2.
Индийските ВВС разполагат с МКИ варианта. В края на 2012 става ясно, че Индия има намерение да купи още около 130 самолета Су-30МКИ. Така общият им брой в състава на индийските ВВС ще стане 270.„Индийските СУ-30 ще бъдат оборудвани с крилати ракети „Брахмос“ .
Индонезийските ВВС през 2012 разполагат с общо 5 Су-30 – 2 Су-30МК и 3 Су-30МК2
Първите Су-30МКМ пристигат в Малайзия на 21 юни 2007. През ноември 2008 ВВС на Малайзия имат общо 12 Су-30МКМ и са поръчали още 6.
Русия експлоатира първите варианти на Су-30 още в периода 1994 – 1996. През март 2012 е подписано споразумение между корпорация „Иркут“ и руското правителство за доставка на 30 самолета Су-30СМ, като първите два постъпват на въоръжение през ноември. В края на същата година става ясно, че по искане на правителството, „Иркут“ ще достави допълнително още 30 самолета от същия тип до 2016 г.
През 2010 ВВС на Уганда поръчват 6 броя Су-30МК2, като през януари 2012 на въоръжение са 4 от тях.
На 14 юни 2006 правителството на Венецуела обявява, че ще закупи 24 броя Су-30МК2 за нуждите на венецуелските ВВС. Първата доставка от два броя Су-30МК2 пристига през декември същата година, а през следващата 2007 пристигат още 8 бройки. Останалите 14 пристигат през 2008 и през януари 2012 Венецуелските ВВС разполагат с 24 броя Су-30МК2.
ВВС на Виетнам разполага с 4 Су-30МК и 12 Су-30МК2, по данни за януари 2012.
Тактико-технически характеристики (Су-30)
Габаритни характеристики Размах на крилете: 14,7 m Дължина: 21,94 m Височина: 6,36 m Площ на крилете: 62 m2 Тегло Празен: 17 700 kg Нормална излетна маса: 24 900 kg Максимална излетна маса: 34 500 kg Гориво Вътрешни резервоари: 5270 l Екипаж: 2
Технически характеристики Тяга суха: 2 х 74, 5 kN на форсаж: 2 х 122, 58 kN Макс. скорост на височина: 2120 km/h (Мах 2,00) при земя: 1500 km/h (Мах 1,50) Практическа далечина Обсег: 3000 km Скороподемност: 230 m/s Таван на полета: 17 300 m Тяговъоръженост: 0,98 Двигател: 2х Сатурн АЛ-31Ф, с тяга от 74, 5 kN всеки (122, 58 kN с форсаж)
Въоръжение едно 30-милиметрово оръдие ГШ-30-1 с боезапас от 150 патрона. три гнезда за горивни резервоари или ракети „въздух-въздух“ ракети „въздух-въздух“: P-60, P-73, P-77, P-27Т, P-27Р, P-27ТЕ, P-27А, P-27РЕ ракети „въздух-въздух“: Т-29Т, Т-29Л 80-милиметрови ракетни установки бомби с калибър от 25, 100, 250 и 500 kg бомби КАБ-500Л, КАБ-500Т, КАБ-1500Л друго снаряжение с тегло до 5000 – 7000 kg
Инциденти 12 юни 1999: Су-30МК се разбива по време на авиошоу в Париж, двамата пилоти катапултират успешно и няма жертви на земята. 30 април 2009: Индийски Су-30МКИ катастрофира, а пилотът му загива. 30 ноември 2009: Индийски Су-30МКИ катастрофира, двамата пилоти катапултират успешно. 13 декември 2011: Индийски Су-30МКИ се разбива край град Пуна, пилотите катапултират успешно.
Вижте също Подобни изтребители F-15 F-18 F-22 МиГ-35 Т-50 ПАК-ФА
Източници
Външни препратки Официален сайт „Компания „Сухой“ Официален сайт „КнААПО“ Официален сайт „НАПО“ Официален сайт „ГСС“ Официален сайт „НПК Иркут“
Су-30