Кераца Петрица е българска болярка, съпруга на деспот Срацимир и майка на цар Иван Александър.
Родословие Сведение за произхода на Кераца намираме в хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, „българите посочили за свой цар Александър, племенника на царувалия преди това Михаил и син на Срацимир“. Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му е сестра на Михаил.
По отношение на родословието ѝ доц. Петър Николов-Зиков изказва интересно предположение. Според неговото изследване Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благороднически византийски фамилии – тази на Синадините, сродени с династията на Комнините. Тя е сестра на Теодор Синадин и съответно дъщеря на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и след неосъществения ѝ годеж с българския цар Тодор Светослав е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според учения царският произход на Иван Александър по линия на Асеневци се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се допуска, че е с неизвестен произход
Брак и потомство Кераца-Петрица е омъжена за деспот Срацимир, от когото има пет деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през XIV век: Иван Александър (* нач. на XIV век, † 17 февруари 1371, Търново), български цар (1331 – 1371). Елена Българска (* XIV век, † 7 ноември 1374), кралица и първа царица на Сръбското царство – съпруга на цар Стефан Душан и майка на цар Стефан Урош V Иван Комнин († пр. 12 май 1363), феодал в Душановото царство, деспот на Валона (ок. 1345 – 1363), като сръбски васал и след 1355 г. като автономен княз, управлява по времето на Стефан Душан областта Кутмичевица около Валона, Канина и Белград в днешна Южна Албания. Шишман, господар на Дъбилин, кръстен на дядо си Шишман I. Теодора (* 1334/36).
Резиденция След смъртта на своя съпруг деспот Срацимир, Кераца управлява или в Крън, или в Карвуна, като мненията на изследователите се различават, в зависимост от разночетенето на топонима Карнона ().
Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската Крънска крепост, център на владенията ѝ. Изповядвала е Католицизма, за което свидетелства едно запазено писмо на папа Бенедикт XII до нея от 13 юли 1337 г., в което той ѝ благодари, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae. В писмото си папата се обръща към нея като към „дукесата на Карнона“Обръщението му гласи: „dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)“ (т.е. На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона). Цит по. . Виж също: . Изследвайки този откъс от писмото, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. Каварна), което може да обясни „латинската вяра“ на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с Република Генуа и Венеция.
Към края на живота си Кераца Петрица вероятно отново се връща в лоното на православието, тъй като паметта на „...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски [монашески] образ и наречена Теофана...“Цитат по: е почетена в Бориловия синодик.
Бележки
Източници
Николова, Б. Портрети от българското средновековие. София , 2022, 198-203.
Категория:Българска аристокрация Категория:Втора българска държава Категория:Шишмановци