Асен Николов Николов е български офицер, генерал-майор, началник на 12-а пехотна дивизия по време на Първата световна война (май 1917 до септември 1918).

Биография Асен Николов е роден на 15 май 1867 г. в Търново. През 1885 г. завършва военното училище, като на 6 септември е произведен в чин подпоручик и назначен на служба в 3-ти пехотен бдински полк в койото служи като младши офицер по време на Сръбско-българската война (1885) и се сражава в битките при Трън, Сливница и Пирот. От 1886 г. служи във Военното училище в София, на 18 юли 1887 г. е произведен в чин поручик, а от 1888 до 1901 г. е командир на рота в 3-ти пехотен бдински полк, като междувременно на 2 август 1891 г. е произведен в чин капитан, през 1900 г. посещава щаб-офицерски курсове.

През 1903 г. е произведен в чин майор, а от 31 декември 1906 г. е подполковник. През 1908 г. подполковник Николов е назначен за началник на 31-во полково окръжие и през 1911 г. поема командването на 19-и пехотен шуменски полк.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междъсъюзническата война (1913) като командир на командир на 3-та дружина от 34-ти пехотен троянски полк. Сражава се при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. През 1913 г. е назначен за командир на новсформирания 70-и пехотен полк, на 18 май 1913 г. е произведен в чин полковник. През същата година става началник на 4-та преславска дивизионна област.

След войните в периода 1913 – 1915 е командир на 19-и пехотен шуменски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално командва 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (от септември 1915) с която превзема Зайчар, след което от май 1917 до септември 1918 г. е командир на 12-а пехотна дивизия с която воюва на Македонския фронт, като на 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор, след което от септември 1918 г. е командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия с която се сражава при Велес, Щип, Куманово, а от октомври до декември 1918 г. е началник на 4-та преславска дивизионна област. Уволнен е от служба на 16 декември 1918 годинаРуменин, с. 330.

Ген. Асен Николов е женен за Милана Стоянова от Русе – сестра на генерал Никола Рибаров. Има двама сина: полковник Илия Николов и Борис Николов. Негова внучка е оперната певица Милкана Николова, която живее и работи във Виена.

Генерал-майор Асен Николов умира на 18 април 1929 година.

Военни звания Подпоручик (6 декември 1885) Поручик (18 юли 1887) Капитан (2 август 1891) Майор (1903) Подполковник (31 декември 1906) Полковник (18 май 1913) Генерал-майор (15 август 1917)

Награди Орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 2-ри клас и 4-та степен със знак за отличия; Орден „Свети Александър“ 4-та степен с мечове по средата, 5-а степен без мечове; Орден „За военна заслуга“ 5-и клас на обикновена лента.

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 171

Източници

Външни препратки

ген. Асен Николов в родословното дърво на фамилия Хаджииванови

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Почетни граждани на Велико Търново