Мио̀кази () е село в Северна Македония, в община Кичево.
География Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица.
История На километър източно от Миокази е разположена античната и средновековна крепост Кале, а южно от селото е Градище, на която има и неолитни находки.
В XIX век Миокази е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Миоказа (Miokaza) е посочено като село с 13 домакинства с 50 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Миокази живеят 200 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Миокази е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Миокази има 240 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Миокази:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 32 35 15 0 15 68 79 147
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Миокази като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Църквата „Свети Антоний“ е обновена в 1935 и отново в 1998 година, при което са изличени всички белези, които показват годината на изграждане.
Личности Родени в Миокази Бойче Павлев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.10 и на Стоян Донски„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.22 Живко Новески (р. 1947), писател от Северна Македония Любе Софрониев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Донски
Бележки
Категория:Села в община Кичево