Кодексът за социално осигуряване (съкратено КСО) е нормативен акт, част от българското действащо законодателство, приет от Народното събрание и обнародван в Официален раздел на Държавен вестник, бр. 110 от 17 декември 1999 г., след това многократно изменян. До 2003 г. заглавието му е Кодекс за задължително обществено осигуряване.
Този закон урежда обществените отношения, свързани с: държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; допълнителното социално осигуряване, което включва, допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост, както и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Кодексът съчетава управляване на част от средствата от държавата с управляване от частни дружества, но по-съществено е, че се комбинират две системи (обща сметка при държавното и персонални сметки при допълнителното), за да се преодолеят недостатъците на двете поотделно.
Средствата се използват за изплащане на пенсии и обезщетения.
Държавно обществено осигуряване Част първа (чл. 2 – 120 КСО) урежда традиционното за България обществено осигуряване по разходнопокривната система. Националният осигурителен институт управлява средствата, обособени в 5 фонда. Преобладава задължителното осигуряване.
Осигурените социални рискове, осигурените лица и осигурителните фондове са посочени в следната таблица: чл. 4чл. 2, ал. II алинеяIIIIII, IVVIIIIVIV точка 1 – 4 5, 6 точка и фонд лицарисковеслужители< 40 ч./мес.свободнигр. договорчужбинавкл. пенс.вкл. пенс. пенс. пенс.вкл. пенс. 2. Пенсии Смърт Старост ОЗ инвал. 1. ОЗ и майчинство врем. Майчинство 3. ТЗ и ПБ ТЗ ПБ 4. Безработица Безработица Доброволното държавно осигуряване е отбелязано с по-блед цвят. Съкращения: врем. – временна неработоспособност или временна намалена работоспособност; инвал. – инвалидност; ОЗ – общо заболяване; ПБ – професионална болест; пенс. – пенсионери; ТЗ – трудова злополука. Категориите лица в отделните алинеи на чл. 4 КСО са: I – служители: работници и служители за работа над 5 дни (40 ч.) месечно, вкл. в съдебната власт, МО, „Гр. Защита“, изборни, вероизповедания, член-кооператори и лица по втори трудов договор; наетите по социални програми не се осигуряват срещу безработица; държавни служители, вкл. в МВР, МО, ГДИН, ДАНС, „Гр. Защита“; член-кооператори без трудов договор (не се осигуряват за безработица!); ДУК, синдици, ликвидатори. II – 40 ч.: лица с трудов договор за до 5 дни (40 ч.) месечно III 1 – 4 – свободни: регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност или свободна професия; ЕТ, членове на ТД, участници в ГДЗЗД (без тези с ДУК и ликвидатори); земеделски и тютюнопроизводители. III 5, 6 – гр. договор: лица, сключили граждански договори и неосигурени на друго основание; с граждански договори осигурени на друго основание (такива пенсионери не могат да се осигуряват доброволно). V- чужбина: български граждани изпратени в чужбина само от български посредник VII: (безработен) съпруг на дипломатически служител – като пенсионер. Съгласно чл. чл. 18 ал. I т. 2 се поддържа и петият фонд – „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.
Допълнително социално осигуряване Втората част на КСО (чл. 120а – 343) предвижда универсални и професионални фондове да се управляват от пенсионноосигурителни (специализирани лицензирани акционерни) дружества, като средствата се натрупват и разходват по капиталовопокривната система.
Лицата, родени след 31.12. 1959 г., и всички лица, работещи при първа и втора категория труд, участват в задължително допълнително пенсионно осигуряване.
Съществува и трети стълб на пенсионната система – доброволно допълнително социално осигуряване, по което всяко лице над 16 г. може да бъде осигурено за пенсия, а всяко осъществяващо трудова дейност лице – срещу безработица.
Категория:Осигурително право социално осигуряване Категория:Социално осигуряване в България