Васил Захариев Стоянов е български график и изкуствовед, считан за основоположник на българската графика.Енциклопедия България, том 2, издателство на БАН, 1981
Биография През 1919 г. завърша Художествено-индустриалното училище (днес Национална художествена академия) в специалностите „декоративно изкуство“ и „графика“, където негови преподаватели са проф. Цено Тодоров, проф. Харалампи Тачев и проф. Стефан Баджов.
Между 1922 и 1924 г. прави специализация в Държавната академия за графични изкуства и украса на книгата в Лайпциг. От 1924 г. преподава графика и декорация в НХА, където е професор от 1929 до 1945 г. и ректор между 1934 и 1943 г. Негови ученици са Георги Герасимов, Здравко Александров, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Васил Стоилов, Никола Златев и други. От 1959 г. работи в Института за изобразителни изкуства при БАН (днес Институт по изкуствознание).
През 1928 г. инициира обявяването в Държавен вестник на списък на архитектурни и художествени паметници от национално значение, които да станат обект на закрила от Закона за опазване на народните старини. Захариев е и сред хората, допринесли най-много за музейното дело в родния му град Самоков.Информация за историческия музей, Самоков
Творчество Васил Захариев работи основно в областта на приложната графика – илюстрации на книги, пощенски марки, банкноти, екслибриси (първия си екслибрис рисува още през 1915 г.). Захариев е първият български художник, чиито творби са изложени на международна изложба на библиотечния знак (1929 г., Загреб).„Сто български екслибриса“, Петър Величков, изд. Български художник, 1985 Автор е на литографии и черно-бели и цветни гравюри на дърво и линолеум. Негови произведения са притежание на български и чуждестранни галерии (напр. Галерията на модерното изкуство във Венеция).
Освен като художник, Захариев се изявява и като автор на публикации: 1929 – „Българското изкуство в следосвободителната епоха“, 1939 – „Орнаменталната украса на Радомировския псалтир в библиотеката на Зографския манастир“, 1941 – „Ктиторски образи на българи в Светогорските манастири“, 1960 – „Стара българска живопис“ (съавтор Кирил Кръстев), 1968 – „Стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир“, 1971 – „Станислав Доспевски. Възрожденски живописец 1823 – 1877“, и други.
Източници
Външни препратки Картини на Васил Захариев: „Рилски овчари“, „Маринчо Бинбелов-Страшният“ (1935), „Иван Рилски“ (1946) Ирина Генова, „Васил Захариев и българската графика в чужбина между двете световни войни“, 1996
Категория:Български графици Категория:Български художници Категория:Български изкуствоведи Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Преподаватели в Националната художествена академия Категория:Ректори на Националната художествена академия Категория:Родени в Самоков Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив