„Четирите годишни времена“ () е програмно музикално произведение, написано от италианския бароков композитор Антонио Вивалди.
То е съставено от 4 цигулкови концерта от по 3 части, обрисуващи природни сцени в музика. Докато 3-те концерта са с оригинален замисъл, четвъртият – „Пролетта“, заема мотиви от операта му Il Giustino от увертюрата в първото действие (композирана по същото време).
Вдъхновението за тази творба навярно се е зародило от околностите на Мантоа. В „Четирите годишни времена“ Вивалди представя ромолене на рекичка, птичи песни (различни в отделните части на творбата), кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, лов, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън. Всеки концерт е свързан със сонет от Вивалди, описващ сцените, претворени в музика.
Публикувани са за първи път заедно в Il cimento dell'Armonia e dell'Inventione (Опус 8) в Амстердам от Le Cène през 1725 г.
Части Концерт No.1 в Ми мажор, Опус 8, RV 269, Пролет („La primavera“) Алегро Ларго Алегро Концерт No.2 в Сол минор, Опус 8, RV 315, Лято („L'estate“) Алегро нон молто Адажио е пиано – Престо е форте Престо Концерт No.3 във Фа мажор, Опус 8, RV 293, Есен („L'autunno“) Алегро Адажио молто Алегро Концерт No.4 във Фа минор, Опус 8, RV 297, Зима („L'inverno“) Алегро нон молто Ларго Алегро
Категория:Антонио Вивалди Категория:Концерти за цигулка Категория:Класически композиции