Харалампи (Хараламби) Константинов Тачев е български живописец. Той е първият български художник-декоратор.
Биография Роден е на 19 юли 1875 г. в Пловдив. През 1902 г. завършва с първия випуск Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия) в класа на Иван Мърквичка, който му преподава и в Пловдив, докато Тачев още е ученик. През 1903 г. става един от основателите и първи председател на дружеството „Съвременно изкуство“. Рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, както и проекти на банкноти, пощенски марки и дипломи.
През 1910 г. Харалампи Тачев става професор в Държавното художествено-индустриално училище, наследило Рисувалното училище. Той е първият преподавател по декоративно изкуство, орнаментика и стилознание. Негови ученици там са Васил Захариев, Дончо Занков и Йордан Гешев.
Харалампи Тачев е от първите българи, специалисти по художествено-пространственото оформление. Той оформя художествено българските павилиони на световните изложения през 1905 г. в Лиеж, 1906 г. в Милано и 1907 г. в Лондон и участва в представянето на България и на световните изложения в Париж, Брюксел, Лайпциг, Берн, Виена и др.
Разработва т.нар. „български стил“.
Фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са: Софийската минерална баня – украсата на фасадата е с разработената от Харалампи Тачев на ново техническо ниво старобългарска керамична орнаментика (1910 – 1913) Синодалната палата – полихронната глазирана облицовка, мозаечната украса на фасадата, тримата архиереи на тимпана над входа (1904 – 1909) Богословският факултет – проекти за фасадната керамична орнаментика Мавзолеят на Александър Батенберг – вътрешната декоративна украса (1934) Партиаршеската катедрала „Александър Невски“ – декоративна украса и изписване на част от вътрешните пространства (1904 – 1912) Дворецът „Врана“ – вътрешната пластична украса (1912) Софийските хали – декоративното пано над входа с герба на София (1909 – 1911) декоративно пано над входа на Дирекцията на трамваите декоративен фриз над фасадата на църквата „Св. Никола Софийски“, съвместно с Н. Петров (1909) стъклопис в сегашната Столична библиотека (преди Министерство на строежите и благоустройството) стъклопис в Министерството на финансите
Творчеството му в областта на приложната графика е огромно и разнообразно: оформление на книги и периодични издания, афиши, ценни книжа, гербове, марки, покани, поздравителни адреси и др. Изваботва върху пергаментова кожа, но не успява да довърши книгата „Летопис на София“.
Работил е по къщата музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив и др.
Свързан е с дейността на Дружеството на учените, писателите и художниците, Дома на изкуствата и печата, Археологическото дружество, дружество „Славянска беседа“ и др.
Автор е на гербовете на София и Габрово.
Памет На Харалампи Тачев е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София ().
Източници
Външни препратки „Харалампи Тачев за герба на София“ (откъс от в-к „Развигор“, бр. 8 от 21 март 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека), блог „Стара София“, 3 април 2012 Стефан Джамбазов, „Рефлексии: Многоликият романтик Харалампи Тачев в Музея за история на София“, въпреки.com, 2016
Категория:Български художници Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Преподаватели в Националната художествена академия Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив