Михаил Тодоров Даев или Даиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Даев е роден през 1881 година в град Балчик в заможно семейство. Учи във Варненската гимназия, където Пейо Яворов го привлича за каузата на Върховния комитет в Македония и Одринска Тракия.
През 1900 година напуска Варна и постъпва в четата на Христо Чернопеев, която действа в Струмишко, Поройско и Кукушко.
От началото на 1903 година Михаил Даев е в четата на Михаил Герджиков и обикаля Странджа. На 20 февруари 1903 г. той участва в неуспешния атентат при гара Синекли. Делегат е на конгреса на Одрински революционен окръг на Петрова нива.Биография от сайта на ВМРО-БНД
По време на Илинденско-Преображенското въстание той е един от четниците на Георги Кондолов в 12-и Паспаловски район. След смъртта на Кондолов, Даев поема ръководството на четата и, заедно с другарите си, участва в спасяването на български бежанци.
Чета на Михаил Даев при заминаването ѝ, 21 август 1903 г. № Име Години Родно място Служил или не Семеен или не 1. Нико Радев 40 Малко Търново да да 2. Захари Николов 23 Хасково да да 3. Киро Нейчев 23 Сопот не не 4. Стефан Стойчев 23 Ески Джумая не не 5. Димо Николов 23 Бургас не не 6. Георги Димитров 20 Урумбегли не не 7. Лазар Николов 24 Урумбегли не не 8. Иван Христов 28 Джодилово не не 9. Е. Кйортян 26 Одрин не не 10. Петър Вълчев 25 Кйопокая не не 11. Костадин Иванов 22 Нова Масия не не 12. Петър Маринов 22 Свищов не не 13. Димитър Киров 20 Лозенград не не 14. Иван Нончев 23 Сопот не не 15. Никола Гйомуш 49 Бургас да да 16. Димитър Георгиев 26 Бургас да не 17. Черней Мерджанов 24 Сливен да не 18. Димитър Иванов 35 Леринско не не 19. Богдан Вълев 29 Хасково не не 20. Зафир Андонов 23 Бургас да не 21. Ст. Стоянов 25 Малко Търново да да 22. Иван Димитров 23 Коево да не 23. Атанас Костадинов 27 Урумбегли да да 24. Никола Вълков 23 Малко Търново не не 25. Ст. Милков 24 Яна не не 26. Иван Тодоров 32 Аерскьой не не 27. Кирил Димитров 35 Урумбегли не не 28. Никола Карев 23 Айтос не не 29. Никола Георгиев 18 Пирок не не 30. Никола Андонов 25 Чирмен не не 31. Коста Петров 25 Станимака не не 32. Георги Димитров 36 Тарлари не не 33. Георги Марков 25 да не 34. Никола Кълпов 20 Бунархисар не не 35. Димо Хрисчев 28 Бунархисар не да 36. Иван Ефтимов 22 Малко Търново не не 37. Райко Димов 30 Урумбегли не не 38. Димитър Николов 48 Урумбегли не не 39. Димитър Костов 26 Урумбегли не да 40. Стамо Пасков 36 Урумбегли не да 41. Ж. Костадинов 38 Урумбегли не да 42. Димитър Павлов 39 Урумбегли не да 43. Яни Едров 22 Урумбегли не не 44. Яни Христов 23 Урумбегли не не 45. Георги Димов 45 Курудере не да 46. Георги Димитров 19 Кешан не не 47. Яни Калоянов 24 Иниже не да 48. Станю Георгиев 24 Малко Търново не да 49. Михаил Стоянов 27 Карадере не да 50. Петйо Ослув 30 Чирпан не да 51. Рачо Стоянов 19 Казъл-кая не да 52. Паруш Янов 30 Лозенград не да 53. Кирил Турлаков 19 Бургас не не 54. Яни Колев 29 Казълагач да не 55. Димитър Попов 24 Дишбудак да не 56. Начо Йорданов 25 Дишбудак не не 57. Янаки Ангелов 27 Урумбегли не не 58. Георги Тодоров 26 Тетово не не 59. Михаил Даев 26 Варна не не 60. Незаписан 61. Незаписан 62. Незаписан След въстанието, заедно с по-голямата част от ръководителите на ВМОРО, пристига в София и участва в съвещанията, на които се обмислят по-нататъшните действия и тактиката на Организацията.
През 1904 година е изпратен като войвода в Беломорска Тракия. По това време особено тежко е положението в някои околии на Серския революционен окръг. В Драмско и Зъхненско освен компактните маси турско население, което подпомага властта, действа и силна гръцка въоръжена пропаганда, която има за свой основен противник не турската власт, а българското население и революционната организация. Затова ръководството на ВМОРО изпраща в този район изпитани, опитни дейци и войводи от други райони.
През юни 1905 година на конгреса на Серски революционен окръг в местността Мочура в Пирин, добил вече голям опит и популярност, макар и само на 26 години, Михаил Даев е изпратен като районен войвода в Драмско с 16-22 четници. В по-голямата си част Драмската чета се състои от млади, интелигентни момчета от Свободна България, повечето доведени от Михаил Даев, между които – Христо Манов от Чирпан, Тодор Паница от Оряхово, Тодор Добринович от Видин, Димитър Запрянов от Хасково, Тачо Хаджистоенчев от Стара Загора, Тодор Берберов от Копривщица, Наум Терзистанов от Балчик, Пеню Ковачев от Казанлък и други. Андрей Тошев пише през 1907 година:
По това време духът на българското население в Драмско е сломен от силната гръцка пропаганда, която не подбира средства, за да го елинизира и върне към Цариградската патриаршия. Екзархийски са само няколко села като Скрижово, Калапот и Гюреджик. Първите 6 месеца драмската чета преживява големи трудности и предателства от страна на гъркоманите. С упорита работа и силна воля Даев преодолява всички трудности. Със смели и бързи действия четата привлича много млади хора от българските села. Създават се нови революционни комитети в Скрижово, Калапот, Гюреджик и други села, а малко по-късно тези села създават и собствени въоръжени чети. Наказани са някои от ръководителите на гръцкия комитет, а няколко гръцки андартски чети са разбити и отблъснати.
През 1906 г. войводата Михаил Даев, преоблечен в местна носия, обикаля селата Просечен, Плевня, Височен и Кобалища, където спечелва за каузата местните селяни и образува комитети на Организацията. Негови четници тогава са бъдещите войводи Пейо Гарвалов и Димитър Михайлов.
Българското население от градовете Драма и Кавала събират пари и ги изпращат в околийската каса. С тези средства Даев през пролетта на 1906 г. облича в нови униформи и въоръжава с къси манлихери селската милиция в селата Калапот и Скрижово. В други села, където има и гръцко население, селските ръководители са въоръжени с револвери, за да се бранят от нападенията на андартите. Селските младежи преминават специално военно обучение, което се провежда в специален лагер в планината над Калапот.
На 10 октомври 1906 година тридесет български четници от околните села, начело с Михаил Даев и други трима войводи, нападат от три страни Алистрат и убиват 15 турски войници в казармата им. Срещат съпротива от гръцка милиция, начело с учителя лекар Василиос Кафтандзис и при пристигането на зъхненския каймакамин с войска, се оттеглят.
За две години Михаил Даев извършва огромна работа за организирането на населението в Драмско, Зъхненско и Неврокопско, спечелва си авторитет и уважение като един от най-дейните и образовани войводи на Организацията.
Към средата на юни 1907 г. в Кавала пристига английският полковник Елиът, за да извърши инспекция на дейността на английските жандармерийски офицери, които са разположени в областта по силата на Мюрцщегските реформи. Даев решава да отвлече Елиът и по подобие с отвличането на американската мисионерка мис Елън Мария Стоун, да получи откуп за каузата на Организацията и най-вече да привлече вниманието на европейското обществено мнение върху тежката съдба на българската население в Македония. Акцията се проваля поради предпазливостта на полковник Елиът и намесата на турската полиция.
Даев става първата жертва на Яне Сандански.. След като се проваля на Рилския конгрес Сандански решава, че не може да прави повече компромиси. След като групата му напуска конгреса, за задгранични представители са избрани Борис Сарафов, Христо Матов и Иван Гарванов. Сандански не ги признава и ги нарича „неовърховисти“. През август 1907 г. той предлага Задграничното представителство да бъде премахнато като орган, но не може да наложи това решение. Тогава той взема мерки и натоварва Даев да ликвидира физически задграничните представители. Той обаче се разочарова от Сандански и вижда в неговите амбиции главна пречка за единството във ВМОРО. Тогава решава да използва близостта си с Яне, за да го убие. Не е известно дали Гарванов, Матов и Сарафов са узнали нещо за неговите намерения, но Даев ги описва в писмо и го праща по Тодор Паница. Даев му е кум, а Паница е негов най-близък приятел, бивш съученик и настоящ подвойвода. Това се оказва фатална грешка. Веднага след като той му поверява писмото за да го предаде в Задграничното представителство, Паница го предава на Сандански. Заради заговора Даев е осъден на смърт. Присъдата на Даев е изпълнена на 30 октомври 1907 г. Според Христо Силянов войводата бил измъчван и убит, а според Мерсия Макдермот му разрешили да се самоубие, след като се разкаял и писмено признал вината си. Убийството на Даев е запазено в тайна повече от месец. През 1913 година, след като Неврокопско влиза в пределите на България, войводата Стоян Мълчанков, заедно с група български офицери, провежда разследване и открива гроба на Михаил Даев.
В спомените си Мълчанков пише:
За него летописецът на ВМОРО Христо Силянов с нескрита симпатия пише:
Бележки
Външни препратки Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев (Изложение от родителите на убитите Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев до българското правителство за анкетиране дейността на Яни Сандански, главен виновник за убийството на тримата). С., 1915, с. 18.
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български революционери Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Родени в Балчик Категория:Добруджански българи Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Жертви на политически убийства в Османската империя