Григор Начович

Григор Димитров Начович (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е български политик и дипломат.

Първоначално е сред водачите на Консервативната партия, по-късно участва в правителства с противоположна политическа ориентация като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.

Биография Младежки години Григор Начович е роден на 22 януари 1845 година в семейството на Димитър Начович - заможен търговец в Свищов и основател на първото българско читалище. Учи в гръцкото училище в Свищов, френския католически колеж в Константинопол (кв. Бебек), Търговското училище във Виена и Висшата финансова школа в Париж. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет.

След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград. През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за френски и германски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник на списание „Летоструй“.

От началото на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращане на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877 – 1878 г. придружава руския генерален щаб. Редактор е на вестник „Марица“ в Пловдив.

1878 – 1884 г. След Освобождението Начович е сред водачите на Консервативната партия, като заема последователно длъжностите министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882 – 1883 г.), министър на външните работи и изповеданията (1879 – 1880), помощник-кмет на София (1880 – 1881), министър на вътрешните работи (1882).

Член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881 – 1883). Народен представител в III ОНС.

В края на Режима на пълномощията е финансов министър в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883 – 1884).

През 1882 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

1885 – 1920 г. През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1886 година.

След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886 – 1888). Между 1889 и 1891 година е представител на България във Виена, след което отново е финансов и външен министър (1891 – 1892 и 1894 – 1896).Свободен гражданин: седмичен орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр.4 От 1 октомври 1896 до 7 април 1897 година официално е кмет на София, но на практика функциите се изпълняват от помощника му Димитър Ножаров.Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 2 За последен път участва в правителството като министър на търговията и земеделието (1899 – 1900).

От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Константинопол. Договаря и подписва спогодбата с Турция от март 1904 г.Китанов, Валентин. Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г. Управление и образование. Том V, 2009 (посетен на 01.02.2015) През 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“. Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.

Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.

Памет На негово име има кръстена улица в гр. София – ул. „Григор Начевич“ ().

Част от архивите му се съхраняват във фонд № 14 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Вижте също Къща на Григор Начович

Източници

Литература

Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Политици от Народната партия (България) Категория:Министри на финансите на България Категория:Министри на външните работи на България Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Министри на търговията и земеделието на България Категория:Български министри Категория:Кметове на София Категория:Посланици на България в Румъния Категория:Посланици на България в Австро-Унгария Категория:Посланици на България в Османската империя Категория:Български революционери Категория:Академици на БАН Категория:Починали в София Категория:Родени в Свищов