Сърбци

Сърбци (), наричано още Малко Сърбци, Мало Сърбци или Горно Сърбци, е село в община Битоля на Северна Македония.

География Селото се намира на 910 m надморска височина в областта Гяваткол, в Снеговско-облаковския масив, западно от регионалния път Битоля - Охрид, на 14 km от Битоля.

История

Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Сръбчо. Според друго мнение името се дължи на опирането о планински гребен с вид на сърп.

Средновековие В грамота на сръбския цар Стефан Урош V от 1361 година е споменато село Србчишта: сѣло Србчишта сь ижє в нѥмь парики и зємлѥю .

В Османската империя Селото под името Сърбци се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.

В XIX век Сърбци e изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1831 година. В 1878 година Йосиф Мажовски изписва притвора на църквата. Освен нея над селото на 950 m надморска височина има и манастирска църква „Успение Богородично“.

Според Васил Кънчов в 90-те години Сръбци има 40 български християнски къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сръбци има 820 жители, всички българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мало Сърбци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 53 къщи.

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сръбци има 60 български къщи.

След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. На 5 март 1905 година, в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент, османските власти затварят църквата в Сръбци и конфискуват ключовете ѝ. Причина за това е, че смятат храма за гръцки.Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 97. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Сърбци има 576 българи екзархисти и функционира българско училище. От 1906 до 1912 година български учител в селото е смилевецът Велян Гурджев.

По време на Балканската война 13 души от Сърбци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Сърбия, Югославия и Северна Македония През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война Сръбци е част от Цапарска община и има 486 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5.

В 1953 година селото има 650 жители. През втората половина на века жителите му масово емигрират – в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.

Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители, самоопределили се като македонци.

Националност Всичко македонци 65 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0

Личности

Родени в Сърбци Апостол Георгиев Дошлаков, български революционер от ВМОРО Апостол Георгиев Обедников (1863 – след 1943), български революционер от ВМОРО Божин (Божил, Боше) Талев Ангелов Иванов (1875 - след 1943), македоно-одрински опълченец, дърводелец, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина, войник в 59-и пехотен полк през Първата световна война; на 4 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Божин Кулев (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО Георги Христов Наумов, 28-годишен, земеделец, 4 рота на 9 велешка дружина, награден с бронзов медал. Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 399, л. 24; а.е. 514, л. 13, 14 Димо Христов Андонов (1864 – след 1943), български революционер от ВМОРО Иван Трайчев Янкиев (1882 – след 1943), български революционер от ВМОРО Михаил Иванов (1900 – 1986), български езотерик, ученик на Петър Дънов Митре Михайлов Далъчев, български революционер, селски войвода на ВМОРО Недялко Долиманов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков – Скочивирчето

Свързани със Сърбци Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.

Външни препратки Народни приказки от Сърпци, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)

Бележки

Категория:Села в община Битоля