Кърклино (; ) е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира на 620-700 m надморска височина в областта Пелагония, на 4 km северно от Битоля и на практика към началото на XXI век е квартал на града.
История Местна легенда свързва името с прякора на хубавата Илина, позната в околността като Кърклина.
През ноември 1619 година Кърклино, с приход от 6 400 акчета, заедно със селата Ракитница и Добромир е включено в зиамета на Осман чауш, приближен на великия везир Мехмед паша. Преди това зиаметът е бил владян от Шейх Мехмед, който починал. С писмо от края на 1619 година Осман известява битолския кадия, че зиаметът ще бъде ръководен от Мехмед бег. В края на 1621 или в началото на 1622 година Осман определя за субашия на зиамета своя брат, спахията Хъзр бег. Хъзр има право да управлява и да разполага с годишните приходи на зиамета.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 38-39, 56-57.
В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 9 ханета (домакинства) в Кърклино дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
В ΧΙΧ век Кърклино е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. И енорийската църква „Свети Теодор Тирон“ („Свети Тодор“) и гробищната „Света Богородица“ са възрожденски. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърклино има 460 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кърклино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 71 къщи.
Според някои източници цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърмино има 440 българи патриаршисти гъркомани. От Регистъра на венчилата на Българската екзархия става ясно, че към 1906-1907 година Кърклино и Драгарино представляват екзархийска енория с енорийски свещеник Василий Колев.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 68 (Регистър на венчилата в с. Кърклино и в с. Драгарино, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Василий Колев.)
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Кърклино е част от Кукуречанска община в Битолска селска околия и има 423 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
В 1961 година селото има 682 жители. От селото има силна емиграция към Битоля, Сърбия, презокеанските земи и Европа.
Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, самоопределили се както следва.
Националност Всичко северномакедонци 609 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 1
Край Кърклино на 850 m надморска височина е разположен манастирът „Свети Илия“.
Личности Родени в Кърклино Георги Йованов Малаков, български революционер от ВМОРО Димко Голе Коджабашия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „с цел да върши бунтовничество, дръзнал да събира помощ за комитета чрез закани и натиск върху селското население“, затворен с решение на Централния следствен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Нечо (Ничо) Иванов Малаков, български революционер от ВМОРО, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „с цел да върши бунтовничество, дръзнал да събира помощ за комитета чрез закани и натиск върху селското население“, затворен с решение на Централния следствен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ристе Ангеле, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „с цел да върши бунтовничество, дръзнал да събира помощ за комитета чрез закани и натиск върху селското население“, затворен с решение на Централния следствен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Тале Стойче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „с цел да върши бунтовничество, дръзнал да събира помощ за комитета чрез закани и натиск върху селското население“, затворен с решение на Централния следствен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Тодор Тасе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „с цел да върши бунтовничество, дръзнал да събира помощ за комитета чрез закани и натиск върху селското население“, затворен с решение на Централния следствен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Починали в Кърклино Владимир Митров Иерусалимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 3 Илия Алексиев Попов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 7
Бележки
Категория:Села в община Битоля