Трилогия (от гръцки език tri, „три“ и lógos, „дума“) е цикъл от три свързани в единен замисъл литературни, музикални или сценични произведения от един автор. Между тях съществува обща идея, общи герои и приемственост на сюжета.
Известни трилогии в литературата са: Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио“, „Изгубени илюзии“, „Блясък и нищета на куртизанките“; Пиер дьо Бомарше – „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“, „Виновната майка“; Алексей Толстой – „Ходене по мъките“ („Сестри“, „Осемнайсета година“, „Навъсено утро“); Джон Толкин – Властелинът на пръстените (Задругата на пръстена, Двете кули, Завръщането на краля); Константин Федин – „Първи радости“, „Необикновено лято“, „Големият огън“.
В българската литература: Стоян Загорчинов – „Ден последен, ден Господен“ („Отроци“, „Иноци“, „Юнаци“); Константин Петканов – „Жътва“ („Старото време“, „Хайдути“, „Вятър ечи“).
Трилогии в киното: режисьор Кшищоф Кешльовски – „Три цвята“ („Синьо“, „Бяло“, „Червено“); режисьори Братя Уашовски – „Матрицата“.
Вижте също дилогия, тетралогия, сериал триптих
Източници „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968 „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
Категория:Литературни термини Категория:Кино