Багатур* (βαγατουρ или βογοτορ) е висше звание на прабългарски воин. Според някои автори думата идва от тюркски (bagadur) и буквално означава юнак, храбрец. Според същия в руския език ще преминава като „богатырь“ – юнак. Прабългарски епиграфски паметници, В. Бешевлиев
Има и друго лингвистично тълкуване на името "багатур" или "богатырь", което го свързва със старобългарският език. Състои се от два корена- Бог,Ат(ас) и суфикса "ар"(ур,ир,ыр,аш). Ат(ас) се превежда на съвременен български, като отличник. Днес под Ат се разбира отличен кон,а под ас-човек. Съвременен аналог на багатур е богаташ,като "аш" е иранска заемка, преминала през Османо-турският език.
Източници
Категория:Титли Категория:Български титли Категория:Военни звания