Скочивир () е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
Селото е разположено в западната част на областта Мариово, източно от град Битоля. Скочивир е на брега на Черна река и от него започва най-големият пролом в Северна Македония - Скочивирският пролом. Край селото е и Скочивирският манастир „Свети Архангел Михаил“.
От Скочивир тръгва основният маркиран туристически маршрут за изкачване на връх Каймакчалан, който се намира на около 11 часа път пеша.Динчев, Евгений и Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, София, 1998, с. 123 - 126.
История В 1621 година в Скочивир са записани 8 ханета (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода на Османската империя срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
В XIX век Скочивир е изцяло българско село в Битолска кааза. Църквата „Света Петка“ е от 1826 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скочи Виръ има 425 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Скочивир е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 56 къщи.
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Скочивир има 400 българи екзархисти. През 1905 година селото на два пъти е нападано от гръцки чети, като при второто нападение са отвлечени и убити петима местни жители.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Скочивир е част от Бродска община в Битолска селска околия и има 363 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3. През войната в селото е открито Българско военно гробище, а след нейния край и Сръбско военно гробище.
Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители, всички северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 30 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Скочивир Велко Велков - Скочивирчето (1877 - 1906), български революционер от ВМОРО Петко Стоянов Николов, български революционер от ВМОРО, войвода на Скочивирската селска чета от януари 1903 година
Починали в Скочивир Борис Дамянов Велчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 5 Борис Желчев Димитров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война Георги (Ганю) Дончев Гайдуков (Гайдурков), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 17 Коста Манев (Минков), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 40 Кольо Добровенски (? – 1904), български революционер Петър Събев Цонев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 60 Светослав Петков Чешмеджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 75 Слави Добрев Димчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 89 Филип Колокотронов (1881 – 1916), български революционер Христо Иванов Михалев (Фъсев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 2, 3
Бележки
Категория:Села в община Новаци