Димитър Иванов Шишманов е български политик, писател и дипломат. Той е външен министър на България в правителството на Добри Божилов (1943 – 1944). Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. след издадена от действалия в противоречие на Търновската конституция т. нар. Народен съд.

Биография

Димитър Шишманов е роден през 1889 г. в София в семейството на малоазийски българи.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 378. Той е син на филолога Иван Шишманов и журналистката Лидия Шишманова, принадлежи на големия род Шишманови. Внук е на проф. Михайло Драгоманов, професор в СУ „Св. Климент Охридски“.

През 1907 г. Димитър Шишманов завършва гимназия в София, а през 1913 г. - право в Женевския университет, след което работи в съдебната система.

От 1919 до 1932 г. е началник на Комисията по репарациите, а през 1924 г. участва в междуправителствена комисия по приемане храните от страна на Сръбската държава.Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 / 24 юли 1924. / стр. 2. От 1932 до 1935 г. Шишманов е началник на съдебния отдел на Вътрешното министерство. През този период публикува повечето си драми, повести и разкази. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г.

От 1935 до 1940 г. Димитър Шишманов е пълномощен министър на България в Атина, а от 1940 до 1943 г. е главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията в кабинета на проф. Богдан Филов. През есента на 1943 г. става министър на външните работи и изповеданията и остава на поста до лятото на 1944 г. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №172 на Върховния съд.

Памет На Димитър Шишманов са наречени улици в кварталите „Витоша“ () и „Горна баня“ () в София.

Библиография (повест) (повест)

(роман)

Le mouvement litteraire en Bulgarie. Trad. du bulg. Gaston Cahen. (1925) Impressions de Sofia. Trad. de Lydia Chichmanov. (1925) (драма) (разкази-есета) (разкази) (комедия) (разкази) Хайлайф. Второ изд. с предг. от Стефан Гечев. 1992. Писма до мен самия. Състав., предг., бел., био-библиогр. Дора Димитрова. 1995. (спомени) Странни хора. Под ред. на Мария Владимирова. Предисл. Петър Петров. Послесл. Паула Тюмел-Савова. Библиотека „Новолуние“. 1999. (разкази) Блянове край Акропола. Състав. Мария Галишка-Владимирова. (2009). (избрани творби) Достойни ли сме? Състав. Мария Галишка-Владимирова. (2016). (публицистика)

Вижте също Шишманови

Източници

Категория:Министри на външните работи на България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Посланици на България в Гърция Категория:Български автори на разкази Категория:Български драматурзи Категория:Български романисти Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Жертви на Народния съд Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд Категория:Българи от украински произход