Старавина (; или Σταραβίνη) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География Старавина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.
Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
История Античност и средновековие На хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща.
В Османската империя Османски статистики Ханета Неженени Вдовици Годишен приход Дефтер № 4 от 1476/77 г. Смятано с Градешница Дефтер № 16 от 1481/82 г. 38 1208 Дефтер № 73 от 1519 г. 80 14 5 4156 Дефтер № 149 от 1528/29 г. 77 8 6929 Дефтер № 232 от 1544/45 г. 63 9 2190
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година селото е отбелязано като Истаравина с 52 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Стефан Андреев). В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година в Истаравина са отбелязани 59 ханета.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
В селото има няколко църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана, третата е „Свети Атанасий“, разположена на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година. Църквата-костница „Свети Архангел Михаил“ не е довършена.
В XIX век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старавина е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 79 къщи.
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.
Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През Първата световна война в селото е създадено българско военно гробище.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Вангел Чукалев от Битоля е български кмет на Старавина от 27 септември 1941 година до 3 юни 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Кьорпанов от Ресен (18 юни 1942 - 25 ноември 1942), Григор п. Георгиев от Острово (25 ноември 1942 - 22 февруари 1943), Кирил П. Кондов от Прилеп (1 април 1943 - 24 април 1943) и Иван Дим. Групчев от Охрид (26 април 1944 - 9 септември 1944).
До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.
Преброявания в Югославия и Северна Македония Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 666 741 655 405 217 43 26 23 северномакедонци 718 649 405 214 42 26 22 албанци 0 0 0 0 0 0 0 турци 5 0 0 0 0 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 13 5 0 1 1 0 1 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 5 1 0 2 0 0 0
Личности Родени в Старавина Йоан Дамянов (Ιωάννης Δαμιανόπουλος), агент (първи и трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Петко Петков (1867 – ?), деец на ВМОРО Яни Мяковчиев или Петров (1881 – 1962) (Ιωάννης Μιακόφτσης, Πετρόπουλος), гъркомански андартски деецΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
Починали в Старавина Алберт Соломон Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64 Велислав Николов Панайотов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война Минко Иванов Памукчиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 538, л. 44 Петко Матеев Момчилов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война Христо Кирков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война
Бележки
Категория:Села в община Новаци