Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България.

Създаваните и изграждани във времето формирования – Въздухоплавателно отделение (1906), Въздухоплавателна дружина към българската войска (1912), Дирекция на въздухоплаването към Министерството на железниците и съобщенията (след Ньойския договор, 1919), Въздушните на Негово Величество войски (от 1934 до 1944) и Военно-Въздушните сили (от декември 1944), са базата за развитие на военната авиация при нови условия и с нови технически средства.

Задачата на ВВС е да охраняват суверенитета на българското въздушно пространство, да осигуряват въздушна поддръжка и помощ на наземните въоръжени сили на България по време на война.

Българските ВВС вземат участия във въздушни учения в Европа и в мисии на НАТО.

Военновъздушното образование в България започва през 1914 г. с Аеропланната школа в Божурище и, преминавайки през различни стадии, днес става във Висшето Военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в град Долна Митрополия.

История Ранни години Историята на българските военновъздушни сили започва в края на 19 век, когато на Международния панаир в Пловдив през 1892 двама лейтенанти от Българската армия летят с френския балон ‘La France’. По-късно, въодушевени от полета, те успяват да убедят командването, че България има нужда от „летателно звено“. На 20 април 1906 е създадено „Въздухоплавателно отделение“, чиято цел е да управлява разузнавателните балони на българската армия. За командир е назначен лейтенант Васил Златаров. Първото поколение български летци е тренирано на балон, наречен „София-1“, построен от Златаров с материали, закупени от Руската империя.

През ноември 1910 руският авиоконструктор Борис Масленников е поканен в България, за да представи своя самолет, модификация на френския „Farman“ III. След демонстрацията Българското правителство решава да снабди армията със самолети. През 1912 г. 13 български офицери са изпратени в чужбина, за да се обучават на френски, британски и германски самолети. През юни 1912 лейтенант Симеон Петров във Франция за първи път успява да приземи самолет с напълно спрял двигател. Това събитие получава широк отзвук във френските вестници.

Офицерите, изпратени на учение във Франция, се завръщат през юли 1912. Същата година България получава и своя първи самолет – „Bleriot XXI“, с който на 13 август 1912 Симеон Петров извършва първия български полет в небето над България. Непосредствено преди войната от 7 до 10 септември в Шуменско се провеждат големи маневри, в които участват балонното отделение, а за единствения самолет е устроено временно летище при Разград.

Балкански войни

На 15 октомври 1912 авиацията получава заповед за разузнавателна мисия спрямо Турската армия, включваща информация за числеността и позицията ѝ в Одринския окръг. Следвайки тази заповед, на 16 октомври двама български летци – Радул Милков и Продан Таракчиев – извършват разузнавателен полет над града. По време на същия полет те хвърлят бомби над железопътната гара в Караагач. Остават като първите пилоти в историята на българската авиация, извършили боен полет.

Първа световна война (1915 – 1918)

България влиза в Първата световна война на 4 октомври 1915 като съюзник на Централните сили. Военновъздушното отделение на Българската армия е проявено край летището в Куманово, за да подкрепи бързо настъпващите български части. Лошото време на практика обаче прави полетите почти невъзможни. С разширяването на фронтовата линия, българската авиация е пренасочена към летищата край Белица (летището се казва Белица, но не е край гр. Белица, а е до Св. Врач, днешен гр. Сандански) и Ксанти. Използват се чисто новите германски самолети LVG. Силите на Антантата започват разузнавателни мисии и бомбардировки над българските наземни части на Македонския фронт.

На 30 септември 1916 френски самолет „Farman“ навлиза във въздушното пространство на България с мисията да бомбардира столицата София. Самолетът е 2-местен, като екипажът му е съставен от французин и сърбин. По същото време от летището в Божурище излитат няколко „Fokker EIII“, единият от които е управляван от германския авиоинструктор в българското военновъздушно училище фелдфебел Вагнер, подкрепен от самолета на българина Марко Първанов. Френският изтребител е посрещнат от тежък наземен огън, но успява бързо да пусне бомбите (макар и без жертви от българска страна). Френският пилот пробва да се изплъзне от българските изтребители. Пилотираният от Вагнер самолет открива огън, но пропуска. Тогава машината на Първанов атакува вражеския „Farman“ и му нанася повреди. Френският самолет е принуден да направи аварийно кацане, а екипажът му е пленен.

Българите успяват да заловят и друг самолет на Антантата. Това е британският „Armstrong Whitworth F.K.3“. Български пилоти принуждават самолета да кацне, а екипажът му е арестуван невредим. По-късно същият британски бомбардировач е на разположение в българските ВВС. Той е използван за нощни бомбардировки срещу силите на Антантата. Изненадата се състои в това, че те го бъркат с приятелска машина. Самолетът прави 42 такива мисии, преди да е свален от тежък огън. Пилотът Иван Узунов и неговият навигатор лейтенант Попатанасов успяват да приземят повредената машина в почти пълен мрак и след това я подпалват. Екипажът е 3 дни в тила на врага, но успява да стигне до настъпващата българска пехота.

След Ньойския договор (1919 – 1939) На 4 октомври 1918 българският цар подписва указ, който нарежда демобилизация на българските ВВС.

На 27 ноември 1919 е подписан Ньойският мирен договор. Според клаузите му Царство България няма право на военновъздушни сили в каквато и да е форма за следващите 20 години. Поради тази причина всички български дирижабли, самолети, оборудване, оръжия са унищожени. България има право на граждански самолети, но те трябва да са закупени от страните от Антантата. Друга клауза гласи, че българското въздушно пространство е контролирано и използвано за обслужване интересите на страните-победителки. Съгласно договора през 1920 са унищожени около 70 самолета, 110 двигателя, 3 дирижабъла, 76 самолетни картечници, както и друго авиационно оборудване. Самолетите на флота също са унищожени.

С помощта на войници от ВВС и цивилното население няколко самолета и двигатели са скрити от инспекторите на Антантата. Към края на 1927 г. Дирекцията за въздухоплаване има в свое подчинение следната авиационна структури: Разузнавателно ято със самолети Потез-XVII; Бомбардировъчно ято със самолети ДАР „Узунов-1“ и ДАР-2; Изтребително ято със самолети ДАР-1; Хидропланно ято със самолети „Авро-522“ и летящи лодки „Макки-2000/18“; Аеропланно училище със самолети Кодрон С-59, „Анрио-ХД14“ и „Шмолик-Ш18“; През 1928 г. Министерството на войната разработва амбициозен десетгодишен план за развитие на българската авиация. Съгласно този план през 1939 г. България трябва да притежава военновъздушни сили в такъв вид: Осемнайсет дивизионни разузнавателни ята* с по 12 самолета, общо 216 самолета; Четири армейски разузнавателни орляка**, общо 8 ята по 12 самолета в ято, общо 96 самолета; Четири армейски изтребителни орляка, общо 8 ята по 12 самолета, общо 96 самолета; Нападателна въздушна бригада в състав: – Изтребителен орляк с 48 самолета;— Бомбардировъчен орляк с 36 самолета; – Разузнавателен орляк с 24 самолета;— Морски орляк в състав 2 ята морски изтребители с 24 самолета и 2 ята морски бомбардировачи с 18 самолета. Планът предвижда създаване на мощна нападателна авиация с 558 бойни самолета. Тази програма не е осъществена до 1939 г. Не е осъществена и до 1944 г., но дава своето отражение върху цялостното развитие на българската авиация през периода. Със заповед № 78/28 юли 1934 г. съществуващият въздушен полк се преименува на Въздушни войски в следния състав:полк. д-р Петър Ненков Българската бойна авиация навлезе в своята 102 годишнина . Славно минало и тъжно настояще! в-к Десант 4 ноември 2015 Щаб в София, 1-ви армейски орляк – Божурище, 2-ри армейски орляк – Пловдив, учебен орляк – Пловдив, морско ято – водолетище „Чайка“ – Варна. През 1936 г. комисия изготвя план за периода 1936 – 1939 г., съгласно който Въздушните войски се разделят на: 1. Спомагателни ВВ за съдействие на земните войски и флота, като към всяка от 4-те армии има по 1 армейски орляк, а към флота едно морско ято. 2. Самостоятелни ВВ, включват 1 нападателен полк и са предназначени за действия по план на Главното командване.

На 27 юни 1937 г. на летище Божурище Цар Борис III връчва новите бойни знамена на Въздушните на Н.В. войски (на войската са връчени на 6 май), ВВС са структурирани в „крила“ (обикн. 4-ворка изтребители, съответстващи на взвод), „ята“ (роти), „орляци“ (ескадрили, дружина-батальон) и въздушни полкове от които се формира въздушната ескадра (въздушната дивизия). Развърнати са:Въздушни на Н. В. войски – история на българските ВВС 1919 – 1944, Официален сайт на Българските военновъздушни сили. – 1-ви армейски орляк, базиран на летище Ихтиман; – 2-ри армейски орляк, базиран на летище Пловдив; – 3-ти армейски орляк, базиран на летище Ямбол; – 4-ти армейски орляк, базиран на летище Ловеч. – самостоятелен орляк на летище Божурище; – морско ято на водолетище Варна или Бургас; – учебен орляк на летище Казанлък. Впоследствие разстановката е установена като:1-ви въздушен полк, Бойни знамена, Агенция Фокус 1-ви орляк (базиран на летище Божурище), 2-ри орляк (базиран на летище Пловдив), 3-ти орляк (базиран на летище Ямбол), Учебния орляк (базиран на летище Казанлък) 5-и орляк (базиран на летище Пловдив) От 1 декември 1939 г. са преструктурирани като:

– 1-ви армейски орляк (Божурище) става 1-ви линеен – с три ята по 12 самолета PZL.43;

– 2-ри армейски орляк (Карлово) става 2-ри изтребителен – с четири ята по 12 – 15 самолета В.534;

– 3-ти армейски орляк (Ямбол) става 3-ти разузнавателен – с 4 ята по 9 – 12 самолета S.328;

– Учебен орляк (Казанлък)

– 5-и бомбардировъчен орляк (Пловдив) увеличава състава си на три ята – 2 ята по 12 самолета В.71 и едно ято с 12 самолета Do 11.

Със Закона за Военните сили, приет на 30 май 1940 г., Въздушните войски са определени като 4-ти род войска в БА. От създаденото през 1924 г. Аеропристанище Божурище през 1940 г. се формира 1-ви въздушен полк, който през годините на съществуването си сменя различни наименования и форми на организация.Въздушни полкове, Бойни знамена, Агенция Фокус

2-ри въздушен полк е формиран в Граф Игнатиево в юли 1940 г. от състава на 2-ри орляк. През 1937 г. командирът на орляка, летецът майор Георгиев, приема знамето от Н.В. цар Борис ІІІ. 3-ти въздушен полк. се формира през 1940 в гр. Ямбол от създадения там през март 1937 г. армейски орляк, Въздушен учебен полк заемащ мястото 4-ти въздушен полк е формиран в 1940 г. в Казанлък, 5-и въздушен бомбардировъчен полк в Пловдив от реорганизирания в полк създаден там през 1937 г. бомбардировъчен орляк, 6-и въздушен полк е формиран в 1940 като изтребителен от реорганизирания в полк 2-ри орляк на летище Марно поле при гр. Карлово.

Галерия Държавна аеропланна работилница

Втора световна война (1939 – 1945)

България става съюзник на Германия с подписването на договора във Виена от 1 март 1941 г. С него тя е принудена да отвори въздушното си пространство за немците за операциите им в Югославия и Гърция. По това време българските военновъздушни сили разполагат с 91 машини.