Реселѐц е село в Северна България, община Червен бряг, област Плевен.
География Село Реселец се намира на около 51 km запад-югозападноот от областния център град Плевен, около 5 km югозападно от общинския център Червен бряг и около 28 km изток-североизточно от град Мездра. Разположено е в западния Предбалкан, на прехода към Дунавската хълмиста равнина. През селото тече малката река Ръчене, която източно от селото се влива в течащата наблизо река ИскърБългарска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр.3713, Реселец. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.. Надморската височина в центъра на Реселец при сградата на кметството е около 121 m. Климатът е умереноконтинентален; преобладават наносни почви, файоземи и рендзини.
През село Реселец минава третокласният републикански път III-1031, който води на север до град Червен бряг, а на юг през село Кунино до град Роман и връзка там с третокласния републикански път III-103.
Реселец е жп спиркаДоскорошна гара; към 17 ноември 2024 г. не фигурира в списъка „ЖП бюра и гари в страната“ на БДЖ. на минаващата отвъд река Искър Главна железопътна линия № 2 София – Горна Оряховица – Варна.
В землището на Реселец, на река Ръчене на около 3 km западно от селото, се намира микроязовирътРечник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди. „Нанков дол“.Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Червен бряг, село Реселец, язовир „Нанков дол“. Справка към 17.11.2024 г.
Населението на село Реселец, наброявало 2069 души при преброяването към 1934 г. и 2241 към 1946 г., намалява постепенно до 834 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1028 лица, за 739 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 164 – към „ромска“, за 121 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Реселец, община Червен бряг, област Плевен.
История Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през XIV век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село.
С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. Оттогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“.
Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 г. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград, а в документите е записан и като Реселджа. През XVII век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи.
Църквата „Свети Георги“ е завършена в 1893 г. Живописта в нея е от 1894 г. и е дело на дебърските майстори Мирон Илиев и тайфата му, в която влизат Велко Илиев, Мелетий Божинов, Григор Петров и Саве Попбожинов. Изрисуват всички икони и стенописи в църквата. Църквата е с дърворезба на олтара.
Начално училище „Дилко Дачев“ в село Реселец има съхранена архивна документация за период с начало 1921 г. Училището има учебно опитно поле, хор, фонотека. През 1970 г. то се обединява с основно училище „Иван Христов“.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 950 „Народно начално училище "Дилко Дачев" - с. Реселец, Плевенско (1944 - 1970)“; История на фондообразувателя. Характеристика на документите.
Основно училище „Иван Христов“ е открито през 1922 г. като прогимназия. През 1970 г. Народна прогимназия „Иван Христов“ и Народно начално училище „Дилко Дачев“ се обединяват и продължават да съществуват като Народно основно училище „Иван Христов“ - село Реселец. През 1952 г. в училището се създава пионерски хор „Ален мак“, който е носител на орден „Кирил и Методий“ и е лауреат на Първия и Третия републикански фестивали на художествената самодейност.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 951 „Народно основно училище "Иван Христов" - с. Реселец, Плевенско (1944 - 1970)“; История на фондообразувателя. Хорът, ръководен от директора на училището Христо Ковачев, е първият в страната пионерски хор за народно пеене. Под името Основно училище „Отец Паисий“ училището в Реселец е закрито през 2017 г.Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Закрити институции. Област: Плевен; община: Червен бряг; населено място: Реселец; Вид институция: училище > Търси > Детайли > История → „2017 - закриване“.
Читалище „Тодор Попов“ е основано през 1927 г. под името „Отец Паисий“.Детайлна информация за читалище „Тодор Попов - 1927“, село Реселец, община Червен бряг, област Плевен През 2009 г. на законово основаниеЗакон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.) към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Тодор Попов - 1927“.
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Реселец е основано на 26.11.1950 г. от 120 учредители. През 1958 г., съгласно постигнато споразумение, то се присъединява към Обединено ТКЗС (ОТКЗС) „Комуна“ - Червен бряг, заедно с ТКЗС в селата Бресте, Горник и град Червен бряг.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 475 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Реселец, Плевенско“; История на фондообразувателя В началото на 1951 г., по време на колективизацията, жителите на селото организират подписка с искане да им се разреши да ожънат самостоятелно засетите частно ниви, но не им е разрешено да я представят пред земеделското министерство. Тогава те решават да разтурят създаденото наскоро ТКЗС и на 9 април нападат кошарите му и си връщат добитъка, като при инцидента е ранен местният милиционер. От Бяла Слатина са изпратени 50 милиционери и лоялни към режима доброволци, които отново им взимат животните, но селяните получават разрешение за частната жътва. Двама души са осъдени на 10 години затвор, а смятаната за главен подбудител Цена Георгиева – на 15 години. Въпреки насилията 200 души отказват да оттеглят подадените заявления за напускане на ТКЗС.
Обществени институции Село Реселец към 2024 г. е център на кметство Реселец.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство РеселецИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Плевен, кметство Реселец
В село Реселец към 2024 г. има: действащо читалище „Тодор Попов - 1927“;Информационна карта за 2023 г., читалище „Тодор Попов - 1927“, село Реселец, община Червен бряг, област Плевен православна църква „Свети Георги“;Към 18.11.2024 г. в Българска православна църква няма регистриран храм в село Реселец. Целодневна детска градина;Регистър на детските градини в България » Област Плевен » Община Червен бряг » Село Реселец » Целодневна детска градина. пощенска станция.
Културни и природни забележителности На около километър край селото се намира природният феномен „Калето“. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се срещат скорпиони. В района е обособена екопътека „Тектонски грабен Калето“, която предоставя възможност за лека разходка между отвесните скали на природния феномен.
Караджейките - енергията на водите на реките Белилката и Ръчене са използвани от най-дълбока древност за работа на много водни съоръжения – тепавици, воденици, дараци и др. В периода преди Освобождението в района са функционирали около 30 караджейки. От екопътеката се вижда функциониращата и днес Банковска воденица. В миналото тя е работила с два камъка, впоследствие единият от тях е преустроен в тепавица.
Водопад на река Белилката (река Белилото) се намира на около 300-400 метра от табелата за край на село Реселец, посока село Бресте. Самият водопад е висок 10 метра. Интересна скална ниша, образувана зад водната завеса, позволява преминаването от единия на другия бряг непосредствено зад водопада.
Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може да се ползва и жп спирка Реселец, на която спират само пътнически влакове и с която пешеходната връзка е около 2 – 3 km. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли“ – група от скални фигури.
Реселешка сватба с обичая „повратки".
Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е обичай, съхранен в Реселец и участват само жените от селото.
Селото е известно с празника на водния лук, провеждан ежегодно в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба конкурс на ястия с традиционния Реселешки воден лук.
Скалните кукли „Купените“ Намират се непосредствено до село Реселец. Издигат се на 30 – 40 м над река Белило по десния ѝ бряг и са защитени като природна забележителност през 1972 г. Това е една от най-красивите варовикови формации в България и представляват скални пирамиди, които отчетливо се открояват на фона на растителността в основата им и около тях. На цвят са от кремаво до светлосиво, а в структурно отношение са плътни, здрави, с дебелина 30 – 150 м. Образували са се преди около 70 млн. години в нормално солено плитко и топло море и са резултат от действието на атмосферните води върху голите варовикови склонове. В състава им участват добре запазени вкаменелости на черупчест детритус, бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и рядко амонити.
Личности Мако Даков (1920 – 2006) – политик от БКП Василка Хинкова (1927 – 2015) – българска писателка Николай Маринов – политик
Редовни събития Храмовият празник на село Реселец се чества на 6 май (Гергьовден), а ежегодният събор на селото е на 7 май. Ритуалът „Къпанки“ се състои на 7 януари (Ивановден). Празник на Реселешкия воден лук се състои в средата на месец септември.
Бележки
Външни препратки Западна Стара планина. Географска карта. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-025-1. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г. Единственият по рода си празник на водния лук. В края на септември или началото на октомври (петък) мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук . Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец Реселец - информационен сайт за селото и околността
Категория:Села в област Плевен Категория:Населени места в община Червен бряг