Ангел Цанев

Ангел Минев Цанев е български партизанин, офицер и политик от Българската комунистическа партия (БКП) (министър на вътрешните работи на България, 1971 – 1973).

Биография Цанев е роден във Варна на 1 ноември (19 октомври стар стил)Според други източници е роден на 21 октомври стар стил. 1912 година в семейство от средната класа. Баща му е собственик на ресторант, който е политически ангажиран с БКП преди Априлските събития през 1925 година, когато е съден, но оправдан. Ангел Цанев завършва средно техническо образование, говори френски език. През 1930 година постъпва в електротехническия отдел на Морското машинно училище (номинално демилитаризираното според Ньойския договор Висше военноморско училище).

В морското училище Цанев се включва в дейността на БКП и през 1933 година става член на партията. През същата година в училището е разкрита група от 67 комунисти в училището, които са съдени за политическа пропаганда във флота, като той е осъден на 5 години затвор. Освободен е на 21 юни 1937 година при амнистия при раждането на престолонаследника Симеон. Заради неплащането на парична глоба по присъдата от 1933 година отново лежи в затвора от 25 ноември 1937 година до 25 май 1938 година. След това се включва в окръжния комитет на БКП във Варна, от 1939 година е негов секретар. През пролетта на 1941 година се премества в София, където става резервен член на Централния комитет и секретар на местната окръжна организация.

На 12 декември 1941 година Ангел Цанев е арестуван, заедно с още 26 комунисти във Варна, след което е осъден на 15 години затвор. Излежава присъдата си във Варненския, а след това в Сливенския затвор. На 8 юни 1943 година е преместен в затворнически лагер в Динево, Хасковско, откъдето успява да избяга на 27 август с шестима други затворници и се връща в София. В началото на 1944 година е назначен за комендант на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона, а след това е командир на Поповския партизански отряд, където го заварва Деветосептемврийския преврат.

Веднага след преврата Цанев е назначен за помощник-командир на Дванадесета пехотна дивизия, която действа на фронта в Югославия, но още на 8 декември е върнат в София като главен инспектор в Народната милиция и се настанява в къща на улица „Сан Стефано“. На 30 юни 1945 година е освободен от милицията и е прехвърлен в апарата на Централния комитет на БКП. От 18 май 1947 година е помощник-командир по политическата част на Трудови войски, а от 1949 година е техен главен директор. По това време става народен представител и общински съветник. На 1 юли 1951 година става заместник-министър на вътрешните работи.

През 1953 година Ангел Цанев е отстранен от поста си в Министерството на вътрешните работи за „несправяне с работата и допущане на закононарушения“ и през следващите няколко години заема по-низши постове – заместник-началник (1953 – 1955) и началник (1955 – 1957) на Управление „Местна противовъздушна отбрана“. След 1956 година кариерата му се подновява – от 25 май 1957 година отново е заместник-министър на вътрешните работи, а на 12 септември 1959 година е повишен в генерал-лейтенант. През 1961 година става първи заместник-министър на строежите, а през следващата година става член на Централния комитет на БКП и отново е избран за народен представител.

През 1965 година Цанев оглавява новосъздадения Военен отдел на Централния комитет на БКП, отговорен за работата на вътрешното и военното министерство и Държавна сигурност. През следващата година става и кандидат-член на Политбюро. На 9 юли 1971 година става министър на вътрешните работи в правителството на Станко Тодоров на мястото на внезапно отстранения Ангел Солаков. През 1973 г. за кратко е заместник-председател на Държавния комитет на отбраната.

През 1973 г. Цанев предизвиква недоволството на Тодор Живков заради сближаването си със своя първи заместник Мирчо Спасов, както и заради извънбрачното му дете, което се ражда през 1965 г. в Съединените щати. Отстранен е от постовете му с решение на Политбюро, заради „използване на служебното си положение за лично облагодетелстване, с което грубо е нарушил партийните принципи и комунистическия морал“. През април 1990 г. е изключен от наследилата БКП Българска социалистическа партия след доклад на Петър Младенов. През 1975 година му е опростено задължение към Управление „Безопасност и охрана“ на Държавна сигурност в размер на над 24 хиляди лева.

Ангел Цанев умира на 10 април 2003 година.

Звания полковник (17 май 1947) генерал-майор генерал-лейтенант (19 септември 1959) генерал-полковник (1969)

Награди Орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (30 декември 1944)Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 154 Орден „Народна свобода 1941 – 1944“, I степен (19 септември 1946) Орден „9 септември 1944“, III степен (8 ноември 1946) Народен орден на труда, златен (3 март 1951) Орден „Червено знаме“ (10 май 1957) Орден „Георги Димитров“ (29 декември 1959) Орден „Георги Димитров“ (27 октомври 1962)

Бележки

Цитирани източници

Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Командири на партизански формирования в България Категория:Български политически офицери Категория:Родени във Варна Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Партизани от Поповски партизански отряд Категория:Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП Категория:Български генерал-полковници Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Починали в София Категория:Членове на ЦК на БКП