Тунгуските езици (известни и като тунгусо-манджурски езици) са група родствени езици, които се говорят от множество малки народи в Сибир, Монголия и Манджурия. Обикновено се причисляват към алтайски езици, макар че има доста спорни мнения. Делят се на две основни групи: северни и южни.
Към севернотунгуските езици се отнасят: евенкски език, който се говори в Централен Сибир и Североизточен Китай. евенски език, който се говори в Източен Сибир. негидалски език орокенски език, разпространен в Североизточен Китай. солонски език
Към южнотунгуските езици се отнасят: манджурски език нанайски език орокски език орочки език улченски език удегейски език джурдженски език: днес мъртъв език, но от изключителна важност за изследването на пратунгусо-манджурския език. Единственият тунгусо-манджурски език с книжовна норма и значителна литература, използван от династията Жин през 10-12 век в Китай.
Особености Тунгуските езици са аглутинативни и притежават сложна система от глаголни времена.
Вижте също Систематизация на тунгуските езици според Етнолог