Градобор, още Гърдобо̀р или Гърдибол (, Пендалофос, до 1953 година Γραδεμπόρι, Градембори), е село в Гърция, част от дем Даутбал, област Централна Македония.
География Селото е разположено в областта Вардария в Солунското поле на левия бряг на река Галик (Галикос), в югозападното подножие на планината Балджа. Отдалечено е от Солун на около 10 километра в северозападна посока.
История В Османската империя
През XVIII век Градобор е село в Солунска каза на Османската империя. Според османски сиджили, през 1731 – 1751 г. селото е напуснато от своите жители и е напълно обезлюдено.Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя. В: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 402.
През XIX век Градобор е чисто българско село в Солунска каза. В Градобор има фабрика за барут на османската армия и затова селото е включено в муката на селищата за приготвяне на барут, с последица освобождаване на жителите му от плащане на различни данъци, тъй като те поддържат фабриката и чистят водопровода. Същевременно жителите отглеждат и овце, коне, пшеница и сусам, и се занимават и с бубарство.
В 1848 година руският славист Виктор Григорович отбелязва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Градоборъ като българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гиряпори (Ghiriapori) живеят 420 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Йирдо-Боре (Yirdo-Bore) е показано като село с 90 домакинства и 480 жители българи.
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 800 жители, всички българи християни.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Gradobor) има 780 българи екзархисти и 260 патриаршисти, като в него работят българско и гръцко училище.
В Градобор в 1905 година според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов функционира българско училище с учители Атанас Димитров от Долно Куфалово и Елена Йосифова от Солун.
В 1905 година според гръцки данни Градобор е най-многолюдното от селата в околията със 782 жители, предимно славофони, но и елинофони.
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Градовори (Γραδοβόρι) е славяногласно село в Солунската митрополия със 750 жители, от които с гръцко съзнание 280 и с българско 470. В селото работят смесено гръцко 4-класно училище с 45 ученици (31 мъже и 14 жени) и 2 учители, както и българско училище с 50 ученици и 2 учители.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Градамворион (Γραδαμβόριον), село в Солунската каза на Солунския санджак, има 310 „православни гърци“ и 472 „схизматици българомислещи“. В гръцката църква се черкуват и схизматиците срещу заплащане.
При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Градобор са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на Балканската война в Градобор се установява българска военно-административна власт с полицейски пристав Гоце Междуречки. След зачестили инциденти с нахлуващи гръцки части в района българските части се изтеглят.
В Гърция След Междусъюзническата война Градобор попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Градемборион е смесено местно-бежанско село с 4 бежански семейства и 13 души. В 1953 година селото е преименувано на Пендалофос.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Градобор на 21 октомври 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Върбалак Βαρμακίστικα Плая Πλαγιαместност на СЗ от Градобор и на СИ от Бугариево по десния бряг на Галик Свети Илия Προφήτης Ήλίας Μπάλτζας Профитис Илияс Προφήτης Ήλιαςвъзвишение на С от Градобор и на З от Балджа (407,5 m) Буюк тепе Μπουγιούκ Όρος Корифи Κορυφήвъзвишение на СИ от Градобор и на З от Балджа
Личности
Родени в Градобор Атанас Ашлакът, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Атанас Градоборлията (1860 – 1903), български общественик и революционер Атанас Димитров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина Велика Трайкова (Велика Трайку) (1883 – 1904), гръцка учителка, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Димитър Демерджиев (Δημήτριος Δεμερτζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през януари 1904 година Димитър Продромов (Δημήτριος Πρόδρομος), гръцки андартски деец, агент от трети ред Димитър Златанов Градоборчето (Димитриос Вулгаракис), музикален деец Иван С. Сарамунлиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Шеста охридска дружина Константин Сароров (Κωνσταντίνος Σαροράς), гръцки андартски деец, агент от втори ред Милтос Сапанис (р. 1976), гръцки футболист Павел Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Петър Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина Трайко Стерьов или Чифута (Τράικος Τσιφούτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит със съпругата си Велика Трайкова през август 1904 година от дейци на ВМОРО Христо Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Ангелов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57 Яким Димитров (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Десета прилепска дружина
Починали в Градобор Атанас Градоборлията (1860 – 1903), български общественик и революционер Григор Христов Дерменджиев, български революционер от Миравци, деец на ВМОРО, убит при Градобор Коста Димитров Стафидов, български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Градобор
Външни препратки Диалектен текст от Градобор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 258.
Бележки
Категория:Села в дем Даутбал