Хазарският език е езикът на средновековния народ хазари. Изчезнал е вероятно най-късно през 13 век. Въз основа на запазените топоними и (нееврейски) лични имена може да се твърди, че в Хазария се е говорел език от тюрското езиково семейство. Хазарите са употребявали староеврейско писмо.

Запазени до днес са предимно хазарски имена, записани в изопачен вид в чужди исторически източници: византийски, арменски, арабски, старобългарски, староруски.

Не са изяснени връзките на хазарския език с кримчакския език, говорен от еврейското население на полуостров Крим.

Остатъци от хазарския език Поотделно са разгледани топоними, лични имена, титли и глоси, свързани с хазарите, както и т.нар. „рунически надпис“ от Киевското писмо.

Топоними Sarïğšïn, град на р. Волга, на арабски ساراشن. Съответства на тюрк. *sarïğ-šïn, със значение „бял (или жълт) град“. Вероятно е еднакъв с града, споменат от Ибн Фадлан като al-bayda, т.е. „Бял [град]“. Sarkel, хазарска крепост по долното течение на р. Дон. Името на хазарската крепост е предадено на гръцки като Σάρκελ, а с еврейска азбука като שרכיל (s(š)rkyl) или שרכל (s(š)rkl)Колебанието в разчитанията (с-ш) се дължи на липсата на диакритична точка над буквата шин (ש), с която се означава звукът ш, но не е задължителна, понеже в еврейската азбука съществува и друга буква за звук s (ס). В превод това означава „бяла къщичка, бял дом“Според Константин Багренородни: τοῦ Σάρκελ τοῦ τῶν Χαζάρων κάστρου... ἑρμηνεύεται δε παρὰ αὑτοῖς τὸ Σάρκελ ἄσπρον ὁσπίτιον, виж: Constantine Porphyrogenetus 2006: 182.У Продължителя на Теофан: Σάρκελ ... λευκὸν οἴκημα, виж ГИБИ.В Началната руска летопис: и бывши брани межи ими ωдолѣ Свѧтославъ Козаром и городъ ихъ Бѣлу Вежю взѧ. Виж: Ипатьевская лѣтопись 1908. Според най-разпространеното тълкуване, първият компонент от наименованието се свързва с тюркския корен *sar-/*siar-/*sāz- със значение „бял, блед“Срв. карач.-балк, кирг. saz „блед“, казах., кирг. sazar- „бледнея“, якут. aas „бял кон“, чув. šorъ „бял“, šor- „бледнея“, якут. arïï „мляко“ (= „бяло“), орх.-тюрк. sarïğ „жълт“ (с вторично развитие на значението, вероятно под монг. влияние, там šira означава „жълт“), за повече виж: Erdal 2007. Вторият компонент се свързва от една страна с *gil-, хипотетично възстановено среднозападноиранско съответствие на авест. gərəða- „пещера“По-старото значение „къща, жилище“ е запазено в угро-фински заемки като удм. gurt „жилище, село“, коми gort „къща, жилище“ и „подземно жилище, гроб“, виж Pokorny 1959: 444. В средноперсийски *gṛd- би дало *gil. и староинд. gṛhá- „къща“, а от друга страна се свързва с чуваш. kil „дом, селска къща, стопанство“, тур. диал., азърб. gil „частица за принадлежност, прибавена към фамилни имена“, якут. küle „пруст“Тези тюркски форми са споменати от Федотов 1996: 291 – 292.. Независимо от произхода на *gil-, това наименование съответства точно на староруското название Бѣла вежа.Въпреки че в рус., беларус. вежа означава ‘кула’, старото значение е „къща, дом“, срв. словен. veža „пруст“, слов. veža, пол. wieża, г.-луж. wježa, д.-луж. wjaža „къща, дом“. Xarasiou, река на полуостров Крим, спомената във византийски източници от 8 – 9 в., Χαρασίου μαῦρον νερόν.Виж Moravcsik 1983: 340, Róna-Tas 1982: 152. Това име се разчита въз основата на тюркското словосъчетание *xara-sïw/*xara-šïw „черна вода“. Както е известно обаче, имената на топоними са устойчиви и този топоним би могъл да се свърже по-скоро с прабългари, отколкото с хазари, както мисли например Erdal 2007. Xamlïx, на арабски حب بلج (hb blĵ) или قط بلج (qt blĵ, Ибн Руста)За разночетенията виж Golden 1980.. За името на този главен хазарски град съществуват няколко тълкувания: xamlïx < *hap-balïq, „град на щастието“, *hap- < кит. *pap- „харизма“ (Golb/Pritsak 1982). xamlïx < *xamïl-lïx „място, обрасло с тръстика“. Тази етимология се подкрепя от факта, че в осетинския език qamïl означава „тръстика“ и е заемка от прабългарския език. За тази етимология виж Róna-Tas 2005, Erdal 2007. xamlïx < *xam-malïx < *xan-balïx „царски град“. За това тълкуване виж Erdal 2007.

Лични имена Boluščï, име на хазарски генерал, живял през 10 век.За Boluščï, специално Golden 1980. Името е тюркско и означава „помощник, поддръжник“Срв. староуйг. boluš, шор. poluš „помощ“, poluščï „помощник“, чуваш. polъš „помощ“ – но чуваш. polъžoźъ „помощник“ е неологизъм. Един кумански хан е споменат под името Болушь. Alp’ в Alp’ilut’uer в арменски източници, цитирани в Golden 1980. Това е несъмнено тюркската дума за герой, срещаща се и като лично име Alïp на три волжкобългарски надгробни надписаЦитираната литература у Erdal 2007: 79..

Титли ĵāwašīğar, титла, спомената от Ибн Фадлан и означаваща третият в йерархията след хазарския съвладетел, отговарящ за войската, на арабски جاوشيغر (Ибн Фадлан), виж Togan 1939. Ако четенето е правилно, титлата би следвало да се тълкува като *čawuš-yïğar „който събира чауши“ и да съответства на титлата čawuš-bašï в Османската империя. *pex (πέχ), хазарска титла, спомената от Константин Багренородни и Продължителя на Теофан.Виж Moravcsik 1983: 250. Съответства на тюркската титла beg „принц“. tudunos, хазарска титла. На гръцки записана като Τουδοῦνος и описана в глосата Τούδουνοι ̇ οἱ τοποτηρηταὶ παρὰ Τούρκοις (Et. Magn.) и у Теофан Виж Moravcsik 1983: 317.. Това е точно съответствие на орхонско-тюркското tuḍun „княз“. Прабългарският ѝ вариант е запазен във волжко-бълг. *turun, в руски запис трунъ (Троицка летопис от 1230 г.). Виж Фасмер 1987, т.4: 108.) и в по-късния ѝ вариант чуваш. tъrъn. *ilut’uer/*lit’ber, хазарска титла, спомената в арменски източници в съчетанията Alp’ilut’uer и Xat’irlit’ber, а на арабски يلطوار (Ибн-Фадлан), Виж Togan 1939: 105. Титлата се среща и в орхонските надписи като iltbär и в согдийски надписи като dyttpyr. Произходът ѝ не напълно изяснен. *iša, хазарска титла, на арабски ايشا (Ибн-Руста). Тя е еднаква със старотюркската титла šad, от согдийски произход.Виж Thúry 1903.

Глоси al-ĵdāḍ, на арабски الجداذ и означава ‘вид талига с палатка’.Виж Golden 1980: 247. Това е вероятно объркан запис на *čadar- ‘шатра’, тъй като буквите за д и р се бъркат често в арабските ръкописи (Erdal 2007). k’uar, име на бог у северокавказките хуни. Вероятно изопачена форма на иран. *xwar- „слънце“.Виж Dasxuranc’i/Dowsett 1961: 156, Golden 2007: 131. t’angri xan, име на бог у северокавказките хуни. Съвпада с тюркското наименование на върховния бог teŋri. Виж Dasxurenci’i/Dowsett 1961: 156, Golden 2007: 131. č’op’ayk’, обичай, характерен за северокавказките хуни и споменат от ДасхуранциDasxuranc’i/Dowsett 1961: 165 – 6.. Названието се сближава със западнокавказкото наименование на вид обреден танц и пеене около поразен от гръм човек. Точни съответствия са осет. coppaj, черк., карач.-балк. čoppa, абх. čaupar.За повече сведения виж Абаев 1959: 314 – 315. *čičakion „вид женска дреха“, спомената у Константин Багренородни и предадена на гръцки като τζιτζάκιον. Свързва се с тюрк. čeček „цвете“, но това противоречи на значението. Думата може да бъде всъщност изопачен вариант на еврейското cicít „церемониален шал“ (Erdal 2007). *ďoğ „погребален обичай“. Думата не е засвидетелствана в източници, свързани с хазарите, но се възстановява въз основа на осет. dūğ/doğ „надбягване, погребални игри в чест на починал“, като заемка от хазарския език. Тя съответства на староуйг. joğ „погребален обред“.Виж обяснението у Абаев 1959: 373 – 374. В. Абаев прави връзка с гръц. δόχια, предадена от Менандър във връзка с обичай в Западнотюркския хаганат. От съобщението на Менандър е видно, че византийският посланик Земарх, посетил Западнотюркския хаганат през 586 г., описвайки погребалния обред на хагана, употребява термина δόχια. *qazar/*kasar, названието на хазарите. Няма общоприето тълкуване, тъй като в науката няма общоприето мнение за звучността на втория съгласен звук. Името е предадено на арменски със s: չաթ կասար (č’at’ kasar), на гръцки Χάζαροι (Константин Багренородни), на старобългарски и староруски козаринъ (Пространно житие на Кирил), в китайски източници K’o-sa, Ho-saЗа тези и други варианти, виж Golden 1980: 173 – 4.. Съществуват няколко обяснения на този етноним – по-старите етимологии го свързват с тюрк. qaz- „бродя“, но такъв глагол не съществува в тюркските езици, където наличният глагол е *kez-. Възможно е и обяснение чрез средноперсийския вариант на титлата kesar < лат. caesar „цезар“.Виж Róna-Tas, A. A kazár népnévről. Nyelvtudományi Közlemények, 84. 1982.

Руническият надпис от Киевското писмо

Киевското писмо е документ на еврейски език от X век, намерен в Египет, в края на който личат седем знака, наподобяващи руническо писмо. Според разчитането на Голб/ПрицакGolb/Pritsak 1982., този надпис се чете като *hoqurum „прочетох“ въз основата на орхонската и енисейската тюркска руническа писменост. В изследването на Голб/Прицак се идентифицират и няколко лица с тюркски имена сред подписалите писмото. Според Голб/Прицак това са: יוסף בר קופין (ywsf br qwfyn), Купин бар Йосиф. שמשון יהודה המכונה סורטה (šmšwn yhwdh hmxwnh swrth), Самсон Йехуда, наречен Саварта. Според Голб/Прицак, sawarta означава „принадлежащ към племето на савирите“. Друго мнение у Erdal 2007. גוסטטא בר כיבר כהן(gwstta br kybr khn), Гостата бар Кябар Коен. Gwstta (*gostata) се сравява с гръцкото име Κωστας и Гостун, споменат в Именника на българските ханове. Kybr (*kyabar) се сравнява c волжкобълг. име yuvari. מנס (mns) < *man-as, разчетено като „велик-голям“. מנר (mnr) < *man-ar, разчетено като „велик човек“ с помощта на чувашкия език.

Изследването на Голб/Прицак има няколко слаби страни, критикувани от Напольских 2003 и Erdal 2007. Разчитането на имената като тюркски се отхвърля от Erdal 2007, тъй като съществува възможност тези имена да бъдат изтълкувани като славянски (*gostjata, *severjata)Виж Трубачев 1992: 55, Орел 1977.. Разчетането на самите рунически знаци е трудно, защото само един от тях има точно съответствие в тюркската руническа писменост. Освен това правописът на руническия надпис се различава рязко от този в руническото писмо, което е сричково и не отбелязва гласните звукове в глаголните окончания. Твърдението, че *hoqurum е хазарското съответствие на тюрк. *oqïdïm ‘прочетох’ (c преход ḍ > r между гласни както е в чувашки и прабългарски), видимо противоречи на засвидетелстваното хазарско tudun, при волжкобългарско turun, за което виж Erdal 2007: 95 – 103.

От еврейския текст може да се тълкува, че писмото е изпратено до, а не от Киев, като първият вариант е отхвърлен от Голб/Прицак.За разчитането на еврейския текст, מודיעים אנו לכם קהל של קייובֿ, виж Erdal 2007: 95 – 103. Според Harmatta 1997, קייובֿ (qyywβ) би трябвало да се чете като קהנובֿ (qhnwβ), местно име в Египет, а самият рунически надпис е северноафрикански курсивен почерк, което автоматически обезсмисля опитите да се свържат личните и географските имена в писмото с Хазария и хазарите.

Въз основа на езиковите данни не може да се твърди, че хазарите някога са имали своя собствена руническа азбука, която да се е запазила дори и след приемането на юдаизма. Докато не бъдат намерени и разчетени повече текстове на хазарски език, не могат да се правят допълнителни заключения.

Бележки

Източници Constantine Porphyrogenetus. De administrando imperio. Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies. Washington, 2006. Erdal, M. The Khazar Language. В: Golden P., Ben-Shammai, H, Róna-Tas, A. The World of the Khazars, Leiden, 2007. Dasxuranc’i, M. The History of the Caucasian Albanians. Английски превод: C.J.F.Dowsett. London, 1961. Golb, N. Pritsak, O. Khazarian Hebrew Documents. Ithaca 1982. Golden, P. Khazar Studies. Budapest, 1980. Golden, P. The Conversion of the Khazars to Judaism. В: Golden P., Ben-Shammai, H, Róna-Tas, A. The World of the Khazars, Leiden, 2007. Harmatta, J. A magyarok nevei a görög nyelvű forrásokban. В: Kovács, L., Veszprémy, L. Honfoglalás es nyelvészet. Budapest, 1997. Moravcsik, G. Byzantinoturcica II. Leiden/Berlin, 1983.