Чърно̀вища или Чернòвища (произношение в местния говор Чърнòвишча, , Маврокамбос, до 1927 година Τσερνόλιστα, Цернолиста или Τσερνόβιστα, Церновиста) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото отстои на 17 километра северозападно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 2 километра източно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в южното подножие на разклонението на Въро, разклонение на Вич (Вици), на 830 m надморска височина.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначалнен патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от фамилното име Чърнов, личното име Чърно, диалектни варианти на общобългарското Черньо.
В Османската империя В XV век в Чернохавище са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чърнолища (Tchirnolista) живеят 600 гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търновища (Tarnovischta) е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Църновища има 260 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Церновища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 46 къщи.
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дямо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65). Българският свещеник в селото отказва на искането на владиката Герман Каравангелис да се обяви за грък и е убит.
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски, и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат в Поздивища и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание семейства от Поздивища и Чърновища. Според Темчев преди да изгори Чърновища брояло 40 къщи и 50 семейства. Убит е селският свещеник, защото отказва да приеме върховенството на Патриаршията. Селянин от Чърновища разказва: „Осъмъ дни слѣдъ Богородица... многобройна войска слѣзе отъ къмъ Вишени, мина прѣзъ селото ни, ограби го и го подпали. Ние бѣхме се изпокрили по горитѣ. До вечерьта изгориха всички кѫщи и плѣвни. Сега селянитѣ живѣятъ въ колибки. А много сѣмейства сѫ настанени въ училището, което остана здраво“.
В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Чернолища (Τσερνόλιστα), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 100 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“ и 200 „схизматици българомислещи“.
Според Георги Константинов Бистрицки Черновища преди Балканската война има 45 български къщи.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Черновища е обозначено като българско селище.
В Гърция Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църновища (Црновишта) има 40 къщи славяни християни. В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод Черно поле. В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.
Населението традиционно произвежда боб, ябълки, жито и грозде, като се занимава и частично със скотовъдство.
В междувоенни период има засилена емиграция отвъд океана.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.
През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Чърновища (Маврокамбос ) e отбелязано като село с общо 350 жители, от които 325 славяноезични, с българско самосъзнание.
Селото пострадва силно от Гражданската война (1946 – 1949), по време на която 20 семейства и още толкова отделни хора и малолетни деца го напускат и емигрират в източноевропейските страни. След войната продължава усилената емиграция отвъд океана.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Чърновища на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Пезница Πεζνίτσα Мирко Рема Μικρὸ Ρέμα река
Личности
Родени в Чърновища Ване Христов (? – 1904), български революционер от ВМОРО Васил Черновски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал. Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет Ставре Цилев (Σταύρος Τσίλης), гръцки андартски деец
Български общински съвет в Чърновища в 1941 година Христо Шукаров Джамбазов Кузо Шутков Спас Генчев Иван Хаджиев Васил Бекиров Христо Димитров Атанас Флоринов Пандо Генчев Васил Влашев
Външни препратки „Венчила в енорията на свещеник Наум Филипов, Черновища, Костурска каза, Костурска епархия, Битолски вилает“, Черновища, 1906-1907 година (Централен държавен архив, ф. 246К, оп. 9, а.е. 26)
Бележки
Категория:Села в дем Костур