Дебрани (, единствено число: dibran) са жителите на град Дебър, Северна Македония. Често дебрани се наричат и жителите на областта Дебър, чийто център традиционно е градът, и която е разделена между Северна Македония и Албания, както и жителите на съседната област Река.
„Господи, брани от голи дебрани“ е народна поговорка от сборника „Български народни песни“ на Братя Миладиновци.
Това е списък на най-известните жители на Дебър.
Родени в Дебър __NOTOC__ А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А
Абдурахман Дибра (1885 – 1961), албански политик Агрон Буджаку (р. 1957), политолог и политик от Северна Македония, депутат от ДСИ Акиф Ердемгил (1876 – 1962), османски и турски генерал Александър Тодоров, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Али Меми, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „участвал в раняването на Тане от Ботун след края на битката с комитска чета по време на въстанието, което се случило в Дебърца“, осъден от Следствения отдел, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Али Пустина (1885 – 1915), албански революционер Ангел Филипов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Арсений Алексиев (1873 – ?), български просветен деец Арсо Кузманов и Стойко Трифонов, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 г. Асен Симеонов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Атанас Куновски, български фотограф и общественик, деец на Дебърското благотворително братство Атанас Стрезов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Атанас Теофилов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство
Б Блаже Божинов, български революционер, член на ВМОРО Благоя Деспотовски (1919 – 1941), югославски партизанин
В Васил Атанасов Иванов (1882 – след 1943) македоно-одрински опълченец, служил в 4-а рота на 5-а одринска дружина, ранен; участва в Първата световна война с 59-и пехотен полк на 11-а пехотна македонска дивизия; на 15 април 1943 година, като жител на Скопие, подава молба за българска народна пенсия, в която пише: „През целия живот в миналото, както и до днес, работил съм и въодушевявал съм се от идеята свобода на Македония и обединена България“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Васил Куноски (1916 – 1993), детски писател от Северна Македония Велко Христов Симеонов (1913 – ?), строител, в 1946 година участва в делегацията на Националния комитет на Македонската емиграция в България при пренасянето на костите на Гоце Делчев в Скопие Вехби Аголи (1867 – 1937), албански просветен и религиозен деец Висарион Дебърски, книжовник от XVI век
Г Григор Ошавков (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец Гъзим Острени (р. 1942), политик от Северна Македония Гъзим Еребара (1929 – 2007), албански режисьор
Д Дамян Йосифов (около 1888 – ?), български просветен деец и революционер Джафер Кодра (1923 – 1995), югославски партизанин и политик Димитър Дамев Цветков (13 октомври 1913 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет Димитър Куновски (1836 – ?), български общественик Душко Костовски (1930 – 1995), актьор от Северна Македония
Е Екрем Баша (р. 1948), косовски албански писател Енгел Макелара (р. 1996), италиански ръгбист
Ж Живко Ошавков (1913 – 1982), виден български философ, социолог
И Ибе Паликука (1927 – 1944), югославска партизанка Иван Аговски (1887 – 1925), български комунистически деец Иван Божинов (1860 – 1927), български печатар и издател Иван Гигов (1887 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56 Иван Ивановски (р. 1930), северномакедонски детски писател и театрален критик Изет Дибра (1878 – 1964), албански политик Илия Велев, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28 Ильо Танев, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „притежние на опасни документи“, осъден от Наказателния апелативен съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Иляз паша Дибра (Чоку, Гропай), албански политик Ислам Вейсел Шемсудин, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „заедно с неизвестни представители на султанската войска от Ресен отвлекли Спиро и Лазар от домовете им в охридското село Издеглаве, отнесли ги в планината и за тях вече нищо не се узнало“, затворен от Наказателния апелативен съд в следствения арест, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ислам Исмаил, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „продажба на свещници, принадлежали на християнското население“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Й Йонче Йосифовски (1920 – 2007), учен от Северна Македония, философ Йордан Даниловски (р. 1957), писател и критик от Северна Македония
К Кемал Аголи (1918-?), албански партизанин и министър в Социалистическа република Македония Кемал Айдини (1935 – 1979), виден актьор от Социалистическа република Македония Кирил Жерновски (1897 – 1972), инженер и член на АСНОМ Константин Радев, учил в Робърт колеж от 1876/1877 до 1878/1879 година Кръсто Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Груев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32 Коста Кърпач (р. 1927), поет и филмов работник от Северна Македония Коста Ставрев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година Кузман Йосифов (1891 – 1983), български просветен деец
Л Лютви Туркеши (1947 – 2006), публицист и писател от Северна Македония Лютви Руси (1923 – 1981), югославски партизанин, деец на НОВМ, писател Лиман Каба (1924 – 1945), югославски партизанин и деец на НОВМ
М Марко Шулайковски (1921 – 1989), югославски партизанин и военен Масар Кодра (1932 – 2004), албански историк от Югославия и Северна Македония Мухмед (Мехмет) Хаджи Байрам Златку, предприемач, собственик на хотел „Париж“ и кино „Вардар“ в Скопие, хотел и ресторант „Каймакчалан“ в Дебър, кандидат на Демократическата партия на парламентарните избори от 1923 година от Горнодебърски срезАвни Златку, син на Мехмет Хаџи Бајрам, сопственик и градител на првиот скопски "синемаскоп": Кино "Вардар" ќе ми го вратат кога Jане Миљовски ќе сними филм, Фокус, петок 1 март 1996, броj 37, година II, с. 8-9.Цветковска, Надежда и Лидија Ѓурковска: Горнодебарската Oколија меѓу двете светски војни (1918 – 1941), (прв дел), Гласник на Институтот за национална историjа, год. 61, бр. 1, 2017, с. 220. Милан Панчевски (1935), югославски политик Минко Гочев (1899-?), български книжар Михаил Янков, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. Михаило Велич (1877 – 1941), писател, учител, фолклорист Мети Кърлиу (р. 1923), югославски партизанин и политик от Социалистическа република Македония
Н Наум Бояджиев (? – 1938), български революционер, деец на ВМОРО Неджат Аголи (1914 – 1949), албански партизанин Неджми Мехмети (1945 – 2005), албански поет и журналист Нестор Поповски, български революционер, член на ВМОРО, жив към 1918 г. Никола Макеларски (1915 – 1980), югославски партизанин и деец на НОВМ Нуредин Пустина (? – 1903), албански революционер
П Павел Зограф, български свещеник и зограф от XIX век Петко Мирчев Стаматов (1907 – ?), строител, в 1946 година участва в делегацията на Националния комитет на Македонската емиграция в България при пренасянето на костите на Гоце Делчев в Скопие Петър Бояджиев, председател на Дебърската българска община към 1896 година
Р Радо (Ради) Доганов (1856 – 27 юли 1877), български опълченец, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, умира на 27 юли 1877 година Рафаил Минев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година Рафаил Наумов Бояджиев (1899 – след 1945), учил в Дебър (1911/1912), търгува с химикали и вълнени платове в България и в Тирана, Албания, член на Македонската младежка организация „П. К. Яворов“ в София (1929) Ружа Панова (р. 1927), лингвист, професор от Северна Македония
С Саид Найдени (1864 – 1903), албански просветен деец Селим Руси (1821 – 1905), албански революционер Сефедин Пустина, албански революционер Спасе Куновски (1929 – 1978), югославски художник Спасе Чучук (1907 – 1987), просветен деец от Социалистическа република Македония Стефан Якимов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година Стоян Салията, български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 г.Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63. Султана Апостолова, български просветна деятелка Сюлейман Питарка (1924 – 2007), албански актьор Сюлейман Юсуф, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „заедно с неизвестни представители на султанската войска от Ресен отвлекли Спиро и Лазар от домовете им в охридското село Издеглаве, отнесли ги в планината и за тях вече нищо не се узнало“, затворен от Наказателния апелативен съд в следствения арест, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Т Тодор Петров, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година Трайко Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34 Тодор Филипов, български лекар Трифон Ошавков, български учител и революционер Търпе Симоновски (1852 – ?), български духовник
У Урфи Аголи (1903 – 1937), македонски албанец и интербригадист
Ф Фаик Шатку Дибра (1889 – 1946), албански политик Фатмир Скендер (р. 1966), северномакедонски конституционен съдия Федат Стрезов, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „поддържане на преписка с българската бунтовническа организация“, осъден от Наказателния апелативен съд на 5 години затвор в твърдина, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Феми Муча (р. 1930), политик от Социалистическа република Македония Филип Чочков, български учител и революционер Фуат Дибра (1886 – 1944), албански политик
Х Хаки Стърмили (1893 – 1953), албански писател, националист Хаки Шарофи (1894 – 1993), албански духовник Хафиз Джемал Дибра (1881 – 1959), албански религиозен деец и политик Хафиз Исмет Дибра (1886 – 1955), албански религиозен деец
Ш Шериф Лангу (1877 – 1956), албански политик и общественик
Я Яковче Кръстев (1854 – ?), български строител Янка Атанасова (1935 – 1980), балерина от Северна Македония Янко Обочки (р. 1935), неврохирург, здравен министър на Югославия Яшар Еребара (1873 – 1953), албански политик
Македоно-одрински опълченци от Дебър Ангеле Христов Георгиев (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 1-ва дебърска дружина; членува в Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България и е деец на Дебърското благотворително братство; на 4 март 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, в която заявява „идеалът ми винаги е бил българска мисъл“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Георги Ангелов, 30 (40)-годишен, предприемач, І клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Данил Алексов, 1 дебърска дружина, убит на 22 юни 1913 година Исак Ангелов, 24-годишен, търговец, I клас, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен