Еволюцията на човека е част от биологичната еволюция, засягaща възникването на човека и обособяването му като отделен вид от останалите примати. Произходът на човека е обект на мащабно научно изследване, целта на което е да разбере и опише как тези промени са настъпили. Изследването на човешката еволюция обхваща множество научни дисциплини, сред които преди всичко антропобиологията, лингвистиката и генетиката. В центъра на „човешката“ еволюция се намира основно род Човек, но изследванията на човешката еволюция обикновено включват и т.нар. човекоподобни, като например австралопитека.
История на палеоантропологията Палеоантропология е изследването на древните хора, въз основа на намерени фосили, оръдия на труда и други белези за съществуването и пребиваването на човека на дадено място. Съвременното си развитие антропологията започва през 19 век с откриването на неандерталеца. Едноименният скелет е бил намерен през 1856 г., но първите находки датират от около 1930 г.
През 1859 г. морфологичните прилики между човекоподобните маймуни са били обсъждани и са били обект на спорове. Идеята за биологичната еволюция на видовете обаче бива сериозно изложена от Чарлз Дарвин с публикуването на Произход на видовете през ноември същата година. Първата книга на Дарвин не засяга специфичния въпрос за човешката еволюция. Единственото, което Дарвин пише в тази връзка, е следното изречение „Ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“. Независимо от това, подразбирането на валидността на теорията и в този случай е нещо естествено за съвременния читател.
Между Томас Хъксли и Ричард Оуен е течала дискусия по въпроса за човешката еволюция. Хъксли убедително илюстрирал много от приликите и разликите между човека и маймуните в Доказателства за мястото на човека в природата, публикувана през 1863 г. По това време и Дарвин публикува своята книга по този въпрос – „Произходът на човека и половия отбор“. В нея той излага своите виждания, извадени вече по дедукция при интерпретиране на неговата теория и прилагането ѝ за човека. Тази интерпретация всъщност прави и Дарвиновата теория за селекция чрез естествен отбор толкова оспорвана. Дори мнозина от съмишлениците и най-близки привърженици на Дарвин (като Алфред Ръсел Уолъс и Чарлз Лайъл) се стряскали от идеята човешките същества да са развили своите забележителни умствени способности и чувство за морал посредством действието на естествения отбор.
От времето на Карл Линей, учените разглеждат човекоподобните маймуни като близки роднини на човека, съдейки по морфологичните белези. През 19 век е разпространено мнението, че най-близките родственици на човека са шимпанзето и горилата. Счита се по това време, че човека има общ прародител с други африкански човекоподобни маймуни и че фосили на тези предшественици рано или късно ще бъдат открити в Африка.
Фосили на човекоподобни същества биват открити в Африка едва през 1920 г. Реймънд Дарф описва Australopithecus africanus през 1924 г. . Оригиналният екземпляр, по който бива описан видът, носи името Таунг Чайлд, или „Детето от Таунг“, по името на града в Южна Африка, където бива открит. Останките са били изключително добре запазени и представляват малък череп и мозъчен отпечатък от мозъка на индивида. Въпреки малките си размери (410 cm³), главният мозък е имал закръглена форма, доближаваща са до тази на съвременния човек, за разлика от главния мозък на шимпанзето или горилата. Екземплярът е имал къси кучешки зъби и разположението на Foramen magnum (отвора, през който гръбначния стълб преминава в черепа) доказва, че придвижването е ставало на два крака (в изправено положение). Всички тези белези убедили Дарф, че детето от Таунг е ходещ изправен човешки предшественик, преходна форма между човекоподобните маймуни и хората.
Двадесет години са били необходими, за да се вземат насериозно твърденията на Дарф, през които биват открити множество фосили, подобни на открития от него. По това време преобладава схващането, че размерите на мозъка са условие за придвижването в изправено положение. Смятало се е, че интелигентността, характерна за съвременния човек, е предпоставка за ходенето в изправено състояние.
Днес се застъпва становището, че австралопитекът е непосредственият предшественик на род Homo, към който принадлежи и съвременният човек. Австралопитеците и Homo sapiens са част от подразделението Hominini. Скорошни изследвания поставят под съмнение положението на A. africanus като пряк предшественик на съвременния човек, защото може евентуално да става въпрос за „братовчед без поколение“ Първоначално австралопитеците биват класифицирани на грациозни и груби. Грубата разновидност на Australopithecus бива класифицирана като Paranthropus, макар че някои учени продължават да я разглеждат като подвид на Australopithecus.
Схема на човешката еволюция Разпределение във времето на видовете от групата Hominini Бележка: 1e+06 години = 1 милион години.
Преди обособяване на род Човек (Homo) Еволюционната история на приматите може да бъде проследена 85 милиона години назад във времето. Те са една от най-старите групи, оцелели представители на плацентните бозайници. Повечето палеонтолози смятат, че приматите имат общ прародител с прилепите, също с много древен произход. Смята се, че този общ прародител вероятно е живял заедно с последните динозаври по време на креда. Най-древните известни примати произхождат от Северна Америка, но са населявали и Европа и Африка по време на топлите (тропически) условия на климата през палеоцена и еоцена.
Преди около 40 милиона години, в ранния олигоцен климатът започва да се променя в посока неговото съвременно състояние. Образува се полярна шапка в Антарктика. Приматите изчезват навсякъде, освен в Африка и Южна Азия. Сред тях например са и представителите на род Notharctus. По фосили, открити в Германия, на възраст около 16,5 милиона години, излиза, че те са около 1,5 милиона години по-възрастни от подобни фосили в Източна Африка. Това говори, че човекоподобните маймуни, както и първите човешки представители, са се появили в Евразия, а не в Африка.
Откритията водят до идеята, че древните прародители на хоминидите (семейството на човекоподобните маймуни и човека) са мигрирали от Евразия в Африка преди около 17 милиона години, малко преди тези два континента да бъдат отделени един от друг от разширяващото се Средиземно море. Според някои изследователи, човекоподобните маймуни изживявали разцвет в развитието си в Евразия. Тяхното потомство, Dryopithecus, води до африканските човекоподобни маймуни и човека, след миграция от Европа и Западна Азия на юг в Африка. Оцелялата тропическа популация, ясно изразена в пластовете от горния еоцен и най-долния олигоцен във фосилните находища от Файумската депресия в Египет, южно от Кайро, е родоначалник на всички живи примати – лемурите на Мадагаскар, лоритата в Югоизточна Азия, галагосите в Африка и най-накрая антропоидните представители – platyrrhines (Широконоси маймуни на Новия Свят), catarrhines (тесноноси маймуни на Стария свят), човекоподобните маймуни и човека.
Най-древната известна тесноноса маймуна е Kamoyapithecus, от най-горния олигоцен в разседната долина в Северна Кения, е живяла преди 24 милиона години. За нейните предци обикновено се смята, че са близко до видове като Aegyptopithecus, Propliopithecus и Parapithecus от находището край Файум, на възраст около 35 милиона години. Фосили от промеждутъчните 11 милиона години не са открити.
Преди около 22 милиона години, в ранния миоцен, множество видове широконоси маймуни от Източна Африка, адаптирани към дървесната растителност, изглежда са преминали през период на бурно развитие и образуване на нови видове. Освен вида Victoriapithecus, смятан за най-стария представител на тесноносите маймуни, всички останали се обособяват в групата на хоминоидите. Видовете, които тя включва преди 13 милиона години, са Proconsul, Rangwapithecus, Dendropithecus, Limnopithecus, Nacholapithecus, Equatorius, Nyanzapithecus, Afropithecus, Heliopithecus и Kenyapithecus, всички от Източна Африка.
Най-младият представител на хоминоидите през миоцена е Oreopithecus, живял преди 9 милиона години. Фосили от него се откриват във въглищни мини в Италия.
Молекулярни данни показват, че еволюционното разклонение на гибоните се обособява във времето преди около 18 и 12 милиона години, а това на орангутаните – преди около 12 милиона години. Не са открити фосили, ясно документиращи произхода на гибоните, които вероятно произлизат от неизвестна дотогава популация на хоминиди в Югоизточна Азия. За фосили на прото-орангутани могат обаче да се приемат Ramapithecus от Индия и Griphopithecus от Турция, датиращи от преди 10 милиона години.
Предполага се, че видовете, близки до последния общ прародител на горилите, шимпанзетата и хората, могат да бъдат представени от Nakalipithecus, чиито фосили са открити в Кения, и от Ouranopithecus, чиито фосили са открити в Гърция. Според молекулярни данни, в периода преди 8 и 4 милиона години, най-напред горилите, а след това и шимпанзето са се обособили като еволюционно разклонение, отделено от човека.
Групата на хоминините изглежда е била една от групите бозайници (заедно с антилопите, хиените, кучетата, слоновете и конете), която се приспособява към откритите пасища скоро след като този биом се появява, вследствие на влиянието на сезонността в климата, преди 8 милиона години. Фосилите на хоминините са добре познати. Най-ранните представители са Sahelanthropus tchadensis (7 – 6 милиона години) и Orrorin tugenensis (6 милиона), следвани от: Ardipithecus (5,5 – 4,4 милиона години), с видове Ardipithecus kadabba и Ardipithecus ramidus; Australopithecus (4 – 2 милиона години), с видове Australopithecus anamensis, Australopithecus afarensis, Australopithecus africanus, Australopithecus bahrelghazali и Australopithecus garhi; Kenyanthropus (3 – 2,7 милиона години), с видов Kenyanthropus platyops Paranthropus (3 – 1,2 милиона години), с видове Paranthropus aethiopicus, Paranthropus boisei и Paranthropus robustus; Homo (2 милиона години – до наши дни), с видове Homo habilis, Homo rudolfensis, Homo ergaster, Homo georgicus, Homo antecessor, Homo cepranensis, Homo erectus, Homo heidelbergensis, Homo rhodesiensis, Homo sapiens neanderthalensis, Homo sapiens idaltu, Archaic Homo sapiens, Homo floresiensis
Род Човек (Homo) Наименованието на латински на род Човек – Homo – е дадено от Карл Линей в неговата класификационна система.
В съвременната таксономия съществува само един-единствен жив представител на род Homo – Homo sapiens. Изследванията на произхода на Homo sapiens показват наличието в миналото на други видове от този същия род, всички днес изчезнали. Докато някои от тях е възможно да са били директни предшественици на H. sapiens, мнозина най-вероятно са били по-скоро негови „братовчеди“, обособили се в отделен вид като отделно еволюционно разклонение. Понастоящем няма единно становище за това кой от тях трябва да се счита за отделен вид и кои са подвидове на други видове. В някои случаи това се дължи на оскъдния брой фосили, в други се дължи на малките разлики, които се използват при класифициране на видовете от род Човек.