Добро̀лища или понякога Добро̀лище (произношение в местния говор Добро̀лишча, , Калохори, катаревуса: Καλοχώριον, Калохорион, до 1926 година Δοβρόλιστα, Довролиста) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 17 километра югозападно от демовия център Костур, в Костурската котловина, на левия бряг на река Бистрица, която тук се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното село Чърчища (Царциста). Добролища на север граничи с Четирок (Месопотамия), на юг с Желегоже (Пендаврисо), на изток с Тиквени (Колокинту) и на запад с Ошени (Ини). Южно от селото, между него и Желегоже (Пендаврисо) е поклонническият център „Свети Спиридон“.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Доброл, сравнимо с фамилното име Добролов.
В Османската империя
В XV век в Добролища са отбелязани поименно 140 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
Семейства от Добролища, заедно със слимничани и омотчани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.
В края на XIX век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Довролиса (Dovrolista) живеят 600 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Добролища има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добромища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.
В началото на XX век цялото население на Добролища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия. Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селотоРайчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добролище има 328 българи екзархисти и 32 власи.
Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения на капитан Николаос Платанияс (Лахтарас).
На 30 октомври 1906 година в Добролища е обграден от турците войводата Никола Добролитски заедно с четирима свои четници и след целодневно сражение се самоубива. С него загиват и Петър Георгиев Езерски, Васил Настев и Търпо – двамата власи, а Дамян Сидов успява да се изплъзне и се спасява. Тъй като загиват много турци, османците убиват четирима първенци, запалват 12 къщи и арестуват много хора от селото.
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Довролиста (Δοβρόλιστα) има 65 семейства, от които 40 християнски. От християните 20 „са се завърнали в православието“, тоест под върховенството на Вселенската патриаршия.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Добролища (Ντομπρόλιστα), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 500 „православни гърци, намиращи се под български тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Константинов Бистрицки Добролища преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Добролища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Добролища е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Добролища (Добролишта) има 30 къщи славяни християни и 40 къщи турци. През 20-те години мюсюлманското население на Добролища се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 145 души или според други данни 40 семейства и 139 души.
В 1926 година името на селото е преведено като Калохорион, в превод добро село.
През Втората световна война Добролища е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
На 4 май 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на Андон Аманатидис, много жени и мъже са малтретирани.Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125. По време на Гръцката гражданска война Добролища дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни. 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori .
В селото традиционно се произвежда жито, тютюн и леща.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Добролища на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Шитка Σίτκα Схинорема Σχινόρεμα река С от Добролища, десен приток на Четирската река Острика Οστρίκα Тригоно Τρίγωνο местност СИ от Добролища, между Добролища и Четирок (Месопотамия)
Албански топоними от Добролища преди изселването в 1923 годинаИнформатор е Фети Джафер Юпе от Добролища, в юни 1970 година живеещ в Тирана. Име Име Обяснение Alevicë/a Алевица планина и връх, на Ю Ara e Bathëve ниви на И Ara e Derrit ниви на З, където собственикът убил прасе, което унищожавало реколтата Ara e Laraskës ниви на С Ara e Kupos ниви на СЗ Arat e Klishës пасище на З, някога собственост на църквата Bredhi i Bubës Бубина ела вековна ела на З, в която се смятало, че живее голяма буба (змей) Bredhi i Vetëm Самотният смърч вековен самотен смърч на З Bumballë/a Бумбала бряг на Ю Burim i Dhive Извор на Дивата извор на С, където са пиели стада кози Çukë/a Чука ниви на Ю Fush/a e Burrave площад близо до центъра, на който се събират мъжете Guri i Gjarpërit Змийски камък скала на З Hije e Shëmitrit малък хълм, покрит с гора на Ю Hijet хълм на Ю в планината, покрит с букове Jamje/a Яме ниви на З Këmba e Plakut плато на З Klishë/a Църква на И Kodër e Borrovigjës Боровигя хълм на З Kodër e Gjatë Дългият рид хълм на З Kodër e Thimes хълм Ю над селото Kok’e Malit планински връх на Ю Koria e Kolë Qorrit Кория на Кола Чора хълм, покрит с дъбове на Ю Koria e Syl Kamanit Кория на Сил камен хълм, покрит с дъбове на З Koria e Xhemkës Кория на Джемка извор на И Koria e Ysit (Hysit) Кория на Иси хълм с извор на З Kroi i Bardhë извор на И Kroi i Bekulit извор на И Kroi i Birbilit извор на З Kroi i Çoçorit извор в селото Kroi i Fshatit извор в центъра Kroi Kulluar извор в селото Kroi i Starës Стар извор извор на З Livadhet e Sterrës пасища и ниви на С Luadhet e Shapatinës ниви и пасища на ЮЗ Lum i Belicës Белица река, идваща от Грамос Mirosana ниви на Ю Rruga e Çetirokut Четирски път полски път на И към Четирок Rruga e Shënedjellit Светинеделски път полски път на С към Света Неделя Stena e Begollit пещера, която приютява добитъка, на З Shapatinë/a Шапатина ниви и пасища на ЮЗ Shtegu i Ujkut Вълча пътека стръмна пътека на Ю Shur i Bardhë Бел хълм голям, бял хълм на З Ura e Zypit дървен мост в центъра, над селската река Vër e Ariut скала с пещера на З Xhamia Джамия джамия в центъра Zadra Задра хълм и ниви на З Zimbik e Alitit хълм на ЮЗ
Личности
Родени в Добролища Апостол Калиманов, български революционер, деец на Македонобългарския комитет Вангел Мирковски (1915 – 1949), гръцки комунист, член на КПГ от 1934 година; участва в борбата срещу диктатурата на Метаксас; в 1939 година е арестуван и заточен на остров Анафи; освободен е в 1941 година; включва се в борбата срещу италианските окупатори, като ръководител на петчленна въоръжена група; през ноември 1941 година е отново арестуван от италианската полиция и е осъден на 3 години затвор; в 1943 година след освобождаването се включва в редовете на ЕЛАС; командир е на въоръжен отряд; от 1946 година се включва в редиците на ДАГ. загива през февруари 1949 година в битката за Лерин Васил Бружо, български революционер, деец на ВМОРО Васил Христовски (1913 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ Зисо Дельов(ски) (? – 1981), гръцки комунист Зисо Калиманов (Ζήσης Καλλιμάνης, ? – 1943), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в ПелеканосKoliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр. 150 – 151. Илия Тепов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета Илия Толев (Тольов), македоно-одрински опълченец, Костурска чета Лазар Поплазаров, гръцки комунист Митре Калиманов, гръцки комунист, брат на Паскал Калиманов, през Втората световна война води чета на Охрана, а след това се присъединява към СНОФ Никола Добролитски (1876 – 30 октомври 1906), български революционер Паскал Калиманов – Добролитски (1906 – 50-те години), един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет в годините на Втората световна война Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов – Германчето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 39 Ристо Поплазаров (1933 – 1984), историк от Социалистическа република Македония Стасо Чанаков – Добролитски, деец на ВМОРО Стеряна Вангелова (1924 – 2005), участничка в Гръцката гражданска война Ташко Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов – Германчето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 39 Тодор Влахов (1913 – 1946), гръцки комунист, от 1935 година е член на ГКП; през 1935 – 1936 година е в ръководството на местния комунистически комитет; арестуван през 1939 година и заточен на остров Анафи; по време на Втората световна война е един от първите участници в комунистическите въоръжени групи в Костур, за което през ноември 1941 година е арестуван от италианските окупационни власти и е осъден е на три години затвор във Волос; след освобождаването си през 1943 година се включва в редиците на ЕЛАС; след Споразумението от Варкиза отново е преследван, умира в 1946 годна след тежко боледуване Тодор Калиманов, български селски първенец Търпо Калиманов (? – 1943), гръцки комунист, от 1928 година член на ГКП; като търговец обикаля селата на Хрупишщенския и Нестрамския район и легално разпространява комунистическите идеи; в 1938 година е арестуван и затворен в Акронавлия, а по-късно изпратен на Пилос, откъдето избягва през лятото на 1941 година; включва се в нелегалната дейност срещу немската и италианската окупация като организационен работник в родния си край; убит от италиански карабинер през февруари 1943 година в село Ератира (Селица) Христо Вангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов – Германчето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 39 Щерьо Калиманов – Добролитски, български революционер от Охрана
Починали в Добролища Никола Добролитски (1879 – 30 октомври 1906), български революционер
Други Ягнула Куновска (р. 1943), северномакедонска юристка и писателка, по произход от добролищката фамилия Добролитски
Бележки