Имената на годишните месеци от григорианския календар, кодифицирани в съвременния книжовен български език, произлизат от съответните латински наименования.
Старобългарските имена на месеците са коренно различни от латинските наименования. Старобългарските имена не се използват понастоящем. Запазени са само в някои диалекти и във фолклора. Родствени са с наименованията на месеците у някои други славяни – хървати, чехи, поляци, украинци, белоруси. Не се използват от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход.
Славянските (старобългарските) имена на месеците са свързани със земеделието и климата. Някои имена имат варианти в различни региони на България.
Номер Имена на латински Имена на съвременен български Старобългарски именаТатяна Брага, Красивите стари имена на месеците. Значение на старобългарските имена Прабългарски именаДобре дошли в месец твирем на 7527 г. барс, в. „Сега“.Древен български календар. 1 ianuarius януари просинецкологколожегголям сечко слънцето просиява (започва да грее по-дълго) горящ дънер алем 2 februarius февруари сечецсечкомалък сечко студът сече тутом 3 martius март сух сух месец читем 4 aprilis април брезов месец на брезите твирем 5 maius май изок вид скакалец вечем 6 iunius юни тревен месец на тревата шехтем 7 iulius юли чръвен червеи, от които се добива червена боя сетем 8 augustus август зарев от глагола зарева (рев на елени) есем 9 september септември руен руен ('жълто-червен') – от есенните багри девем 10 october октомври листопад месец на падащите листа елем 11 november ноември груден земята става на грудки от студ елнем 12 december декември студен студен месец алтом (елтем)
Източници
Вижте също Славянски календар Българи
* Месеци