Лъ̀ка, още Лъ̀нка или Лъ̀нга (; , Ланка, понякога Λάγγα, Ланга), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1040 m надморска височина в северните поли на планината Одре (Одрия).
История В Османската империя
В XV век в Лънка са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Лънга е споменато с 27 глави на семейства и един неженен: Кузман, Никола, Димитри, Мануил, Янос, Яно, Койо, Димо, Гюрко, Добри, Михал, Яно, Стайко, Коста, Яно, Добри, Димос, Драгия, Ахил, Яно, Андрия, Гюрко, Черп (?), Никола, Димо, свещеникът Никола, Стамат и Нихо, и двете вдовици Кала и Евдокия. Общият приход за империята от селото е 2366 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 77, 78
В края на XIX век Лъка е гръцко качаунско село в Костурска каза на Османската империя. Жителите му произхождат от Сули, Епир, подобно на тези на Паликримини. Отпреди качаунското заселване е оцеляла църквата „Свети Атанасий“.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лянга (Лѫка) има 850 жители българи. На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лак е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 110 къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъка има 800 българи екзархисти.
Според Тодор Симовски тези статистики са грешни и селото е населено от гърци качауни.
Гръцки статистики от 1905 година показват Лъка като село с 300 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lagga .
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Ланга (Λάγγα), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 300 православни гърци.
Според Георги Константинов Бистрицки Лънга (Лѫка) преди Балканската война има 40 гръцки къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Ланга (Λάγγα) има 60 елинофонски семейства, които поради местоположението на селото участват активно в Македонската борба.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лънка е обозначено като гръцко селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
В селото има две църкви – „Свети Николай“ от 1864 година и „Свети Атанасий“, построена преди да се заселят днешните жители, изселници от Епир. И в двете има запазени ценни икони.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Лънка на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Църноки Τσαρνόκι Анилио Ἀνήλιο местност Ю от Лъка Глозидон Γκλόζιδον Ливадия Λιβάδια местност З от Лъка Чалма Τσάλμα Корфица Κορφίτσα връх в Горуша (1241 m), СИ над Личотер Галешово Γκαλέσοβο Ласпорема Λασπόρεμα река в Одре
Личности Родени в Лъка Андреас Папатанасис (Ανδρέας Παπαθανάσης), гръцки андартски деец, агент от III ред Василиос Лангурас (Βασίλειος Λάγκουρας), гръцки андартски деец, агент от III ред Георгиос Кициу (Γεώργιος Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред Георгиос Кицос (Γεώργιος Κίτσος), гръцки андартски деец, четник Димитра Зису (Δήμητρα Ζήσου), гръцка андартска деятелка, агент от II ред, арестувана в 1905 година по обвинение, че крие бунтовници Димитриос Премотис (Δημήτριος Πρεμότης), гръцки андартски деец, агент от II ред Зисис Кициу (Ζήσης Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред Константинос Сидерис (Κωνσταντίνος Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред Константинос Сотириу (Κωνσταντίνος Σωτηρίου), гръцки андартски деец, агент от III ред Папагеоргис (Παπαγιώργης), гръцки андартски деец, агент от III ред Пасаянис (Πασαγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред Пасхалис Евангелопулос (Πασχάλης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски деец, агент от III ред при Илияс Делиянакис, взел участие в нападенията над българските села Осничани, Мангила, Долени Ставрос Самарас (Σταύρος Σαμαράς), гръцки андартски деец, агент от III ред Христос Лельос (Χρήστος Λέλλιος), гръцки андартски деец, агент от I ред, член е на местния революционен комитет и участва с четата на Георгиос Цондос в нападенията на българското село Езерец, в 1905 година е осъден на три години за укриване на андарти Христос Панайоту (Χρήστος Παναγιώτου), гръцки андартски деец, агент от III ред
Бележки
Категория:Села в дем Хрупища