Ибн Батута

Абу Абдалах Мохамед ибн Абдалах ал-Лавати ат-Танджи ибн Батута (), по-известен като Ибн Батута () е арабски учен и пътешественик, известен със своите записки на пътешествията си „Rihla“ („Пътешествие“ на арабски език). Произхожда от Танжер (Мароко). Целия си живот прекарва в пътешествия, които описва подробно и увлекателно.

Достига до Африка, Близкия и Далечния изток – места, слабо познати на средновековните европейци. От 1325 до 1354 г. пътува из Арабия, Ирак, Мала Азия, Северна Африка, Западна Африка, Египет, Сирия, Палестина, Югоизточна Европа, Южна Европа, Иран, Златната Орда, Средна Азия, Афганистан, Индия, Цейлон, Малдивските о-ви, Суматра, Ява и Китай. От 1349 до 1352 г. пътува в Испания. От 18 февруари 1352 до началото на 1354 г. пресича Западна Сахара от Фес в Мароко до Тимбукту в Мали и Централна Сахара през масива Ахагар.

Пътеписите му са много точни и съдържат важни сведения за страните, които е посетил. Почти всички известни за него сведения са създадени от самия него.

Детство и юношество Ибн Батута е роден на 25 февруари 1304 г. в град Танжер, Мароко, в семейството на уважавания шейх Абдула ал-Лавати. Произлиза от берберското племе лавати, за което свидетелства нисбата (последната част от името, която показва признак на именувания) „ал-Лавати“. Малко е известно за детските му години. Учи в медресе. Баща му, кадия на Танжер, иска да направи сина си свой наследник.

Пътешествия (1325 – 1354)

Поклонничество в Мека (1325 – 1329) На 14 юни 1325 г. Ибн Батута тръгва от Танжер, за да изпълни своя хадж (поклонническо пътешествие) към Мека, from Ibn Battuta, Travels in Asia and Africa 1325 – 1354, tr. and ed. H. A. R. Gibb (London: Broadway House, 1929) p. 43 центърът на ислямската религия, където се намира Каабата с черните камъни. При хаджа си прекосява великата пустиня Сахара, което го навежда на мисълта да продължи пътешествията си.

Пътешества до Мека по суша, придвижвайки се покрай брега на Северна Африка. Пътят му преминава през Тунис, където се задържа за два месеца.Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.Defrémery, C. & Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1853) 21 Vol. 1 За по-голяма безопасност, Ибн Батута се старае да се присъединява към кервани, с което да намали риска от нападения на местните бедуиниски племена. В град Сфакс си намира невеста, първата, но не и последната в пътешествията си.Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.Defrémery, C. & Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1853) 21 Vol. 1

През ранната пролет на 1326 г., след пътешествие с дължина повече от 3500 километра, Ибн Батута достига до Александрия.Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.Defrémery, C. & Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1853) 21 Vol. 1 В течение на няколко седмици изследва забележителностите на града, след което се придвижва навътре в континента, към Кайро, столицата на Мамелюкския султанат, по това време един доста голям град. Прекарва около месец в Кайро,Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.Defrémery, C. & Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1853) 21 Vol. 1 след което потегля към Мека по най-неизползвания път от трите възможни. Ибн Батута пресича Египет и има намерението да отплава за Джида, но междуособиците на местните племена го заставят да се върне в Кайро.Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. Вместо това, той преминава през Йерусалим и Дамаск. Оттам посещава Мека, Басра, Багдад (където е удостоен с аудиенция при илхана Абу Саид) и Тебриз. След това отново се връща в Мека и става съдия, но скоро след това продължава пътешествията си.

Йемен и Източна Африка (1330 – 1332) През 1330 г. Ибн Батута преплава Червено море и стига в Аден, Йемен. По това време Йемен е раздиран от гражданска война и само два града – Сана (по-късно столица на страната) и малкото пристанище Забид успяват да запазят величието си. Там той наема арабска лодка доу и стига до Заил в Сомалия. След това отплава към нос Гвардафуй и по на юг по бреговете на Сомалия, спирайки за седмица на всяко място. Едно от тези места е Могадишу, важен град в земите на берберите.Sanjay Subrahmanyam, The Career and Legend of Vasco Da Gama, (Cambridge University Press: 1998), pp. 120 – 121.J. D. Fage, Roland Oliver, Roland Anthony Oliver, The Cambridge History of Africa, (Cambridge University Press: 1977), p. 190.George Wynn Brereton Huntingford, Agatharchides, The Periplus of the Erythraean Sea: With Some Extracts from Agatharkhidēs „On the Erythraean Sea“, (Hakluyt Society: 1980), p. 83.

Когато пътешественикът пристига през 1331 г., Могадишу е в зенита на могъществото си. Ибн Батута го описва като „изключително голям град“, с голям брой богати търговци, известни със своите висококачествени тъкани, които се изнасят в много страни, включително Египет.P. L. Shinnie, The African Iron Age, (Clarendon Press: 1971), p.135 Освен това той пише, че градът се управлява от султана на Сомалия, родом от северната част на страната, еднакво добре говорещ на сомалийски диалект и на арабски език.David D. Laitin, Said S. Samatar, Somalia: Nation in Search of a State, (Westview Press: 1987), p. 15.Chapurukha Makokha Kusimba, The Rise and Fall of Swahili States, (AltaMira Press: 1999), p.58

Ибн Батута продължава пътешествието си на юг на кораб покрай бреговете на племената, говорещи суахили.Chittick, H. Neville (1977), „The East Coast, Madagascar and the Indian Ocean“, in Oliver, Roland, Cambridge History of Africa Vol. 3. From c. 1050 to c. 1600, Cambridge: Cambridge University Press, pp. 183 – 231, ISBN 0-521-20981-1 Едно от местата, на които спира, е островния град Момбаса, по това време сравнително малък град. След това, следвайки бреговата линия, Ибн Батута достига островния град Килва (разположен на територията на съвременна Танзания),Defrémery, C.; Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1854), Voyages d'Ibn Batoutah (Volume 2) (in French and Arabic), Paris: Société Asiatic. 192 Vol. 2 който по това време е важен център на търговията със злато.Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. First published in 1986, ISBN 0-520-05771-6. Той описва града като „един от най-красивите и добре конструирани градове в света“.Gibb, H.A.R. trans. and ed. (1962), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 2), London: Hakluyt Society. Ибн Батута оставя сведения за посещението си в Килва през 1330 г. и възторжено описва смирението и набожността на местния владетел, султан Ал-Хасан ибн Сюлейман.Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. Според разказите на Батута, властта на султана се простира от Малинди на север до Инямбане на юг. Силно впечатление на пътешественика прави черният цвят на кожата на местното население.

За да се завърне в Мека, на Батута се налага да извърши плаване около Южна Арабия и да навлезе в Персийския залив, а после да пресече Арабския полуостров.

Мала Азия (1332 – 1333) Пътешествието на Ибн Батута в Рум (арабското име на Мала Азия) започва през зимата на 1332 г., когато се качва на генуезки кораб в пристанище Алая. Тогата той посещава Анталия, Ладик (старият град Лаодикея Ликоска), Кония, Сивас, Кайсери и Бирги. В края на 1333 г. се оказва в черноморското пристанище Синоп.

Златна орда и Констатнинопол (1333 – 1334) Любознателността на Ибн Батута го кара да предприеме още пътешествия. На гръцки кораб отплава в Кафа (днес Феодосия в Крим) и след това се отправя към Солхат, Азов и Кавказ. На 6 май 1334 г. пътешественикът достига двора на Узбек – хана на Златната орда (който вероятно се намира в околностите на днешния град Пятигорск), където го посрещат с невероятни почести. Малко се знае за пребиваването му в Болгар, което според него продължава 20 дни. Някои учени (И. Хърбек, С. Яничек) смятат, че Ибн Батута въобще не е ходил във Волжка България, тъй като срокът на пребиваването му е прекалено кратък за всички описани пътешествия на нейната територия. Описанието вероятно е заимствано от творби на други арабски автори (Ибн Джубейр, Абулфида) от самия него или от коректора му Ибн Джузай.

Със сигурност като част от ханската свита посещава Хаджи Тархан (днешен Астрахан). След това посещава Константинопол, съпровождайки ханската съпруга Баялунхатун, дъщеря на император Андроник III. Във византийската столица Ибн Батута престоява месец и 6 дни. След това се връща по Волга, в средата на ноември живее в Сарай Берке. На 10 декември напуска столицата на Златната Орда и се присъединява към хорезмски керван. От Сарай Джук се насочва към Централна Азия.

Индия и Китай (1334 – 1349) В Централна Азия Ибн Батута посещава големи търговски центрове – Кенеургенч (Гургандж), Самарканд и Бухара. В Ургенч е приет от могъщия златноорденски нойон Кутлуг Тимур, а по пътя между Бухара и Самарканд е посрещнат в двора на чатагайския хан Тармаширин. През Хорасан и Афганистан стига в султанство Делхи. В Делхи постъпва на служба при султан Мохамед Тоглак. В Индия пребивава осем години и става кадия, а след това факир, а на 22 юли 1342 г. тръгва за Китай на дипломатическа мисия.

Пътуването е свързано с доста премеждия за Ибн Батута. По пътя към брега той и спътниците му са нападнати от бандити.Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.Gibb, H.A.R. & Beckingham, C.F. trans. and eds. (1994), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 4), London: Hakluyt Society, ISBN 978-0-904180-37-4. С. 777 Ибн Батута е ограбен, изостава от спътниците си и е близо до гибелта си.Gibb, H.A.R. & Beckingham, C.F. trans. and eds. (1994), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 4), London: Hakluyt Society, ISBN 978-0-904180-37-4. pp.773 – 782Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. pp. 213 – 217 Все пак, след 10 дни той успява да настигне групата и продължава пътя си към Камбей в държавата Гуджарат. Оттук отплава за Кожикод (където за първи път пристига след два века португалският изследовател Васко да Гама при пътуването си до Индия). Неприятностите на Ибн Батута продължават: докато е в джамията на брега, един от корабите на експедицията му потъва край брега поради внезапна буря.Gibb, H.A.R. & Beckingham, C.F. trans. and eds. (1994), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 4), London: Hakluyt Society, ISBN 978-0-904180-37-4. pp. 814 – 815 Vol. 4 Вторият кораб отплава, без да изчака пътешественика.

Страхувайки се да се върне в Делхи с празни ръце, Ибн Батута остава известно време в Южна Индия под защитата на Джамаль ад Дин, владетел на малкия, но могъщ султанат Навая, разположен на бреговете на река Шаравати на Арабско море. Избухналото въстание в султаната обаче принуждава Ибн Батута да напусне Индия. Отначало пътешественикът се отправя към Малдивите. Там той прекарва 9 месеца, доста повече от първоначалните му сметки. Юридическите му знания се оказват полезни за населението там, тъй като скоро преди това на островите е извършен преход от будизъм към ислям. След много нови неприятности, Ибн Батута се добира до пристанището Кантон, а след това през Малайзия, Бенгалия и Индия и през 1349 г. най-накрая се връща в Мароко. Посещението в Китай се подлага на съмнение, тъй като описанието на тази страна не е много ясно.

В Андалусия и Гранада