Седевакантисти (от латинското sedes, място и vacans, свободно), са личности или организации в Католическата църква, които твърдят, че в Католическата църква е налице Sede vacante – по тяхно мнение папите след Втория Ватикански събор (1962 – 1965) не са легитимни, поради отмяната на задължителната дотогава за свещениците „Клетва против модернизма“.
Най-строгата форма на седевакантизъм е традиционният седевакантизъм, който намира решенията на Втория Ватикански събор, свикан от Йоан XXIII, за еретични, а папите Павел VI, Йоан Павел I, Йоан Павел II и Бенедикт XVI за „прегърнали модернизма“. Други промени, настъпили по време на Втория Ватикански събор и смятани от седевакантистите за еретични, са например, новата форма на месата – до 7 юли 2007 г., когато Бенедикт XVI с моту проприо Summorum Pontificum обявява Тридентинската меса за равноправна, и декларацията за религиозна свобода в пряк разрез със Syllabus Errorum на папа Григорий XVI. Седевакантистите считат това за ерес, а понеже еретиците нямат право да стават папи, се извлича заключението, че управляващите папи в действителност не са папи. Тази форма на седевакантизъм е типична предимно за САЩ и се структурира в конгрегации около епископи. Няколко десетки поддръжници се намират и в Швеция и са известни с екстремни политически възгледи и силна симпатия към папите Пий IX, Пий X и Пий XII.
Друг вариант на седевакантизъм е ревизионистичният седевакантизъм. Той се опира на конспирационна теория и граничи с мит. Митовете за несигурностите и тайните се срещат при почти всички конклави и тъй като не се открива особено трудно причина да се призове настоящия папа да отстъпи въз основа на лъжливи причини, има повече сходство с конспиративните теории.
Седевакантистите могат да стигнат дори дотам, че да изберат собствени папи, този клон се нарича „конклависти“.
Известни седевакантисти Юнас Де Йер, Швеция Блог на Де Йер Мел Гибсън, САЩ
Източници
Категория:Папство