Вишан е село в Западна България, намиращо се в Община Драгоман, Софийска област. Отдалечено е на 19 км западно от Драгоман и на около 3 км източно от границата с Република Сърбия. Селото се намира в историко-географската област Бурел. Няколкото му махали, събрани вкупом са разположени върху хълмове, характерни за планинския облик на покрайнината. Средната надморска височина на селото е 671 м. Населението на Вишан към 2010 г. е 36 души. География Село Вишан е разположено на присойните склонове на ридовете Цокин дол и Стара бачия и в образуваните по тях долове. Главната част от селото, която носи името Сред село лежи в доловете Селски и Цигански, и на простиращия се между им склон. Източно от нея е Майсторова махала, разположена в дола Провалия, а западно от нея се намира Дрилкина махала, която лежи на южния склон на рида Дойкин кръст, северно разклонение на Цокин дел.
Етимология на името Според „Българския етимологичен речник“ името е от вис, височина + наставка -jan или от личното име Виша̀н. Сравними са старополските лични имена Wysze-mir, Wysze-słау, Wysz-ęta.
История Село Вишан е старо средновековно село. Първите сведения за него са от турската документация от XVI век, където е записано под същото име. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Вишан е отбелязано като село с 16 домакинства и трима неженени жители.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 175.
Селото се среща и в османските данъчни регистри от 1624 г. с 3 домакинства. Вероятно от този период е разрушената църква в местността „Калугерица“, където според преданието е имало манастир. Легендата разказва, че турци пренасяли злато по посока на Драгоман, когато били нападнати и обрани от калугерите от манастира и след това за отмъщение обителта била разрушена, а част от монасите избити. Друг вариант на тази легенда разказва, че турците били нападнати от разбойници, преоблечени като калугери.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.65
Население Година Население 1880 314 1892 381 1900 451 1910 517 1929 537 1934 637 1946 632 1956 520 1965 372 1975 199 1985 129 1992 116 2001 62 2011 40 Източници:Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5 По данни от първото преброяване на населението, през 1880 г. в с. Вишан живеят 314 жители.
Оброчища Както всички села в Бурел, така и във Вишан има оброци и оброчища. Описващи кръг около селото, оброците са следните:Петрунова, Б.; Григоров, В.; Манолова-Николова, Н. – „Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско“, МЦПМКВ, София, 2001 г. 1. Оброк "Св. Троица" – намира се югоизточно от центъра на селото, при Нешина махала, под стара круша. Кръстът е счупен, останала е само горната му част, където е врязан надписът: "1909 ГОД/ СТА ТРЦА НА/ ТДРЪ ИАРВЕСЕЛ". 2. Оброк с неизвестен светец (Дойкин кръст, Говежди кръст) – намира се на 500 м югоизточно от центъра на селото. Кръстът е счупен и фрагментите му са поставени под стара круша. Той е от типа кръглоглави. Нарича се Говежди, защото на него се служи само при специални случаи – болести по говедата. 3. Оброк „Св. Спас“ (Спасов кръст) – на 1 км източно от центъра на селото, до Горна махала, също под круша. На този кръст служи родът Станеви, но на Спасовден се е събирало цялото село. Носели се колачи, правело се курбан. Хората предполагат, че това е най-старият оброк в селото. 4. Оброк „Св. св. Петър и Павел“ – на 1200 м североизточно от селото, в източния край на Майсторова махала. Кръстът е бил счупен и е съединен с метални шини. На него е издълбана годината 1884. До стария кръст е поставен нов, върху който е отбелязана годината 1991. 5. Оброк „Св. Богородица“ – на около 400 м югоизточно от центъра на селото, в местността „Росуля“. На източната му страна е издълбан мотив с ваза, от която право нагоре излиза цвете, а на обратната страна – годината 1905. 6. Оброк „Св. Георги“ – на 500 м южно от селото, в местността „Росуля“. Между страночните му рамене има надпис: „ИИСУС ХРИСТОС НИКА“. При този оброк на Гергьовден се е събирало цялото село. Всяко семейство носело печено агне и колач. До кръста все още стоят камъните, върху които са седели старейшините на фамилиите. 7. Оброк "Св. Никола" – на 200 м северозападно от центъра на селото. 8. Оброк с неизвестно име в местността „Калугерица“ – кръстът е поставен върху руините на отдавна разрушена църква. Според преданието тук е имало манастир. Мястото е изолирано и не се поддържа от конкретна фамилия.
Източници
Категория:Села в Софийска област Категория:Населени места в община Драгоман