Правища или Правище (, Елевтеруполи, катаревуса: Ελευθερούπολις, Елевтеруполис, до 1929 година Πράβι, Прави, катаревуса: Πράβιον, Правион) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Кушница (Пангео) в област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Елевтеруполската епархия.
География Правища е разположен на 17 километра западно от град Кавала в югоизточното подножие на планината Кушница (Пангео) на река Лъджа (Мармара). В Правища е имало общо 8 каменни моста, които са пресичали двата потока, минаващи през града. Седем от тях, включително обявеният за исторически паметник в 1981 година двусводов Фанцов мост са разрушени, заради прокарването на нова пътна мрежа и оцелява единствено мостът „Агия Параскеви“ в западната част на града, в махалата Аясма.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов Правища е патронимично име от личното име *Прав(о). Жителското име е пра̀вищя̀нин, пра̀вищя̀нка, пра̀вищя̀не. Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji *Правишти от личното име Прав(о). Сравними са фамилното име Правов и сръбските лични имена Правоје от Прав + -oje, също Право-љуб, Право-мир.
Римска епоха На мястото на Правища има остатъци от късноантично селище.
В Османската империя
В подправената Калиманова грамота от XVI век се среща Правица, което вероятно е Правища. Името се среща у Хаджи Калфа в средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща.
Градът фигурира в съчинението на Хаджи Калфа „Румелия и Босна“ от средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща. В Правища е имало голям османски арсенал. От XVII век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за османската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията. В края на XIX век Правища е център на малка каза в Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Прави (Pravi) живеят 1200 гърци. В паланката работят три училища.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Правища:
В 1891 година Георги Стрезов пише за Правища:
В края на XIX век през градчето минава Васил Кънчов и пише: „Правища брои около 600 къщи турци, гърци и малко власи. Папунджийството успева. Освен в Правища гърци има и в селата Косорик - голямо село, работят с чулове и чували; Пикимак - има 300 къщи, един час път далеч от Куманица; Палихор – със 150 къщи, между тях малко турци...“Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Правища живеят 1250 турци, 1100 жители гърци християни и 1200 цигани.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Правища има 1100 гърци и 1200 цигани.
Градчето е освободено от четата на Панайот Байчев на 31 октомври 1912 година по време на Балканската война. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан Дукас Дукас, след което в града се настаняват български военни части. Байчев става военен комендант на Правища.
В Гърция
В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 160 семейства със 745 души. В 1929 година паланката е прекръстена Елевтеруполис на името на едноименната крепост.
Българска статистика от 1941 година показва 5145 души.
Основно производство на населението традиционно е тютюнът.
В 1961 година в източната част на града е регистрирана махалата Палиамбела с 668 жители. В 1971 година тя има 486, а в 1981 година - 533 жители, докато в 1991 година е без жители.
+ Прекръстени с официален указ местности в дем Правища на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Пузина Πουζίνα Авра Αὔρα връх в Люти рид, ЮЗ от Правища Песалук Πεσαλούκ Крионери Κρυονέρι горното течение на река Лъджа Чешме Τσεσμὲ Дросопиги Δροσοπηγή река в Люти рид, от която се образува Елевтерската река Шашли Σασλὶ Дасомено Рема Δασωμένο Pέμα река в Люти рид, от която се образува Елевтерската река Чинар Τσινὰρ Платанорема Πλατανόρεμα река в Люти рид Имам чешма Αμαμ Τσισμὰ Дикорфо Δίκορφο възвишение в Люти рид (394 m), ЮИ от Правища Сюджак Σιοτζάκ Рема Ρέμα река в Люти рид Картал тепе Καρτάλ Τεπέ Агриотулипес Αγριοτουλίπες възвишение в Люти рид (148 m), ЮИ от Правища Ченгене бурун Τσιγγενὲ Μπουρὰν Гифтос Γύφτος връх в Люти рид, ЮИ от Правища
Личности Родени в Правища Апостол Кавалиотис (р. 1965), гръцки духовник Савас Пурсайтидис (р. 1976), гръцки футболист Стефан Тольос (р. 1960), гръцки духовник
Починали в Правища Георги Петров Красновски, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 92 Димитър Василев Василев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 207, л. 1; оп. 1, а.е. 302, л. 7; оп. 3, а.е. 14, л. 6
Свързани с Правища Алексис Ципрас (р. 1974), гръцки политик, по произход от Правища Николаос Икономидис Влахос (1874 – 1942), гръцки свещеник и революционер, по произход от Правища
Побратимени градове Антони, ФранцияAmicale Franco Hellene d`Antony, Elefteroupolis Jumelé avec Antony
Бележки