Източна Прусия (; ; ; ) е провинция на Кралство Прусия от 1773 до 1829 г. и отново от 1878 г. (като кралството е част от Германската империя от 1871 г.). След Първата световна война тя влиза в състава на Свободната държава Прусия, част от Ваймарската република, до 1945 г. Столицата ѝ е Кьонигсберг (днес Калининград). Източна Прусия е основната част на региона Прусия по югоизточното балтийско крайбрежие.The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition (2008), East Prussia
Площта ѝ е 36 993 km2, а населението към 1905 г. – 2 025 741 жители.
Още древните гърци, описвайки народите от района, посочват, че на тази територия живеят балтийските народи естии и готи.
Източна Прусия за пръв път се споменава в трактатите на латинските учени от ранното средновековие през 9 век. Прусите са западнобалтийски народ, който губи самобитния си стар език при завладяването си от Германия през 1700 г. А другите диалекти в страната били забравени още през 1400 – 1600 г. Самите пруси никога не се наричали пруси, а самби, по името на полуостров Самбия, където живеели. А страната си наричали Улмигания (Островно царство), понеже считали страната си за остров, тъй като била оградена от запад от Балтика, а от изток от реките Преголя и Дейма.
Територията на Източна Прусия е историческо ядро, около което се формира изпърво Тевтонския орден, прераснал от теократично в светско формирование – херцогство Прусия. След прогласяването на 18 януари 1801 г. на новата държава кралство Прусия, от историческата област, ведно с Ермланд, се формира пруската провинция Източна Прусия. Като историческа провинция на Прусия, преди обединението на Германия, е почетен член на Северногерманския съюз, като се счита за житницата () на Германия.
Територията ѝ обхваща днешната руска Калининградска област, която е единственият анклав, част от Руската Федерация, както и части от днешните Литва и Полша. Територията на историческата област е десетилетия наред под опеката на Тевтонския орден, заедно със своя най-голям град, своеобразна столица и административен център – Кьонигсберг, който е и главно пристанище на образуваната от Тевтонския орден – държава. По-късно образуваното херцогство Прусия е под опеката, а и присъдружно на Полското и Великото литовско кралство.
Източна Прусия е най-отдалеченото на изток място, където преди векове се е говорил немски език. Местният диалект е познат под името пруски език. Източна Прусия е от огромно значение при и за създаването на Германската империя, и неслучайно кралят на Прусия, който традиционно се коронова в Кьонигсбергския замък, е и германски император. Също така местоположението на областта има значение и за германското влияние в Северна и Източна Европа, и най-вече в Балтика, където е изградена столицата на Руската империя от Петър Велики. Дори и днес в Калининград, който е част от Русия, все още има хора, които са потомци на заселилите се тук преди векове немци, и говорят немски език като майчин.
Две трети от територията на Източна Прусия в съответствие с решенията на Потсдамската конференция се предадени на Литва и Полша, а останалата една трета, с историческия ѝ център Кьонигсберг, са включени в състава на СССР след края на Втората световна война. Германското население е изселено малко преди края на войната.
История
Кралство Прусия Макар Бранденбург-Прусия да е част от Свещената Римска империя, пруските земи не влизат в империята и са под администрацията на Тевтонския орден под юрисдикцията на императора. В отговор на подкрепата за император Леополд I във Войната за испанското наследство, на електор Фридрих I му е позволено да се короняса като Крал на Прусия през 1701 г. Новата държава, управлявана от династията Хоенцолерн, става известна под името Кралство Прусия. Титлата „Крал на Прусия“ постепенно започва да се прилага към всички земи на Бранденбург-Прусия. За да се различава от останалите части, бившото Херцогство Прусия става известно като „Стара Прусия“ (Altpreußen) или „Източна Прусия“.
Приблизително една трета от населението на Източна Прусия загива в чумна епидемия и масов глад в периода 1709 – 1711 г., сред които са последните говорещи пруски език. Чумата, вероятно донесена от чуждестранни войски по времето на Великата северна война, убива 250 000 души в Източна Прусия, особено в източните райони на провинцията. Фридрих Вилхелм I води възстановяването на Източна Прусия, основавайки многобройни селища. На хиляди протестанти, отлъчени от Залцбургското архиепископство, им е позволено да се заселят в Източна Прусия. По време на Седемгодишната война провинцията е опустошена от Руската империя.
По време на Първото разделяне на Полша от 1772 г., пруският крал Фридрих Велики анексира съседната Кралска Прусия, т.е. полските войводства Померания, Млаборк, Хелмно и Вармия, като по този начин свързва своите пруски земи с померанските, отрязвайки останалата част от Полша от балтийското крайбрежие. Територията на Вармия е включена в земите на бившото Херцогство Прусия, което на 31 януари 1773 г. е преименувано на Източна Прусия. Бившите полски померански земи отвъд Висла, заедно с Малборк и Хелминската земя, образуват Западна Прусия със столица Мариенвердер. На 30 септември 1773 г. Фридрих официално се провъзгласява за Крал на Прусия. Бившите пруски херцогски окръзи на Илава, Мариенвердер, Райзенбург и Шонберг преминават към Западна Прусия. На 31 януари
Наполеонски войни
След катастрофалното поражение на пруската армия в Битката при Йена-Ауерщед от 1806 г., Наполеон окупира Берлин и кара държавните служители на Пруския генерален директорат да положат клетва за вярност към него, докато Фридрих Вилхелм III и съпругата му Луиза фон Мекленбург-Щрелиц се оттеглят през Кьонигсберг и Курската коса към Мемел. Френските войски веднага тръгват по петите му, но са забавени в Битката при Ейлау на 9 февруари 1807 г. от източнопруски контингент под командването на генерал Антон Вилхелм фон Лесток. На Наполеон се налага да отседне в двореца Финкенщайн, но през май, след 75-дневна обсада, войските му, предвождани от маршал Франсоа Жозеф Льофевр успяват да превземат Данциг, който е упорито отбраняван от генерал Фридрих Адолф фон Калкройт. На 14 юни Наполеон слага край на Войната на Четвъртата коалиция с победата си при Фридланд. Фридрих Вилхелм и кралица Луиза се срещат с Наполеон за преговори и на 9 юли пруският крал подписва Тилзитския мир.
Последвалите пруски реформи, подбудени от Хайнрих Фридрих Карл Щайн и Карл Август фон Харденберг включват имплементацията на апелационен съд (Оберландесгерихт) в Кьонигсберг, муниципална корпорация, икономическа свобода, както и еманципация на крепостното право и евреите. В хода на пруската реставрация до Виенския конгрес от 1815 г., териториите на Източна Прусия са административно пренаредени. От 1905 г. южните райони на Източна Прусия образуват отделната единица Аленщайн. Източна и Западна Прусия са първо обединени чрез лична уния през 1824 г., а след това слети чрез реална уния през 1829 г., за да се образува Провинция Прусия. Обединената провинция отново е разделена на Източна и Западна Прусия през 1878 г.
Германска империя От 1824 до 1878 г. Източна Прусия е едно цяло със Западна Прусия, образувайки Провинция Прусия, след което те се установяват отново като отделни провинции. Заедно с останалата част от Кралство Прусия, Източна Прусия става част от Германската империя след Обединението на Германия през 1871 г.
От 1885 до 1890 г. населението на Берлин нараства с 20%, Бранденбург и Рейнланд нарастват с 8,5%, Вестфалия с 10%, докато Източна Прусия губи 0,07%, а Западна Прусия губи 0,86% от населението си. Тази стагнация в популация, въпреки високата раждаемост в източните части на Германия, се дължи на факта, че много хора от селските райони в Източна Прусия се преместват на запад в търсене на работа в разширяващите се промишлени центрове в Рур (т.нар. Остфлюхт).
Населението на провинцията към 1900 г. е 1 996 626 души, от които 1 698 465 са протестанти, 269 196 са римокатолици, а 13 877 са евреи. Долнопруският диалект преобладава в Източна Прусия, макар Горнопруският диалект да се говори във Вармия. Броят на мазурите, курсениеките и пруските литовци намалява с времето, поради процеса на германизация. Полскоговорещото население се концентрира в южната част на провинцията (Мазурия и Вармия), а всички германски атласи от началото на 20 век показват южната част на Източна Прусия като полска, като броят на поляците се оценява на около 300 000 души.Ethnic Groups and Population Changes in Twentieth-Century Central-Eastern Europe: History, Data, and Analysis. Piotr Eberhardt, page 166, 2003 M E Sharpe Inc Курсениеките населяват районите около Курската лагуна, докато литовскоговорещите прусаци се концентрират в североизточната част в Малка Литва. Етническата група на старите прусаци бива напълно германизирана след време, а пруският език отмира още през 18 век.
Първа световна война В началото на Първата световна война, Източна Прусия става театър на бойните действия, когато Руската империя напада страната. Руската армия първоначално среща малко съпротива, тъй като по-голямата част от германската армия е насочена към Западния фронт, според плана Шлифен. Въпреки ранния успех и превземането на градовете Растенбург и Гумбинен, в Битката при Таненберг през 1914 г. и Второто мазурско сражение през 1915 г. руснаците са решително победени и принудени да се оттеглят. Руснаците са последвани от немската армия, настъпваща на руска територия.
След първото нахлуване на руската армия, по-голямата част от цивилното население бяга на запад, докато няколко хиляди граждани, които остават, биват депортирани в Русия. Отношението на двете армии към цивилните е основно дисциплинирано, въпреки че 74 цивилни са убити от руски войски в клането при Абшванген. Районът се налага да бъде построен наново, поради щети от войната.
Ваймарска република
С принудената абдикация на император Вилхелм II през 1918 г., Германия става република. По-голямата част от Западна Прусия и бившата пруска провинция Позен, анексирани от Прусия по време на Подялбите на Полша от 18 век, са преотстъпени на Втората полска република по силата Версайския договор. Източна Прусия става ексклав, бидейки разделена от основната част на Германия. Мемелската област също е отделена от провинцията. Тъй като по-голямата част от Западна Прусия става част от Втората полска република като Полски коридор, бившият западнопруски регион на Мариенвердер става част от Източна Прусия. Солдау става част Втората полска република. Между Източна Прусия и останалата част от Германия е установена фериботна връзка.
На 11 юли 1920 г., на фона на Полско-съветската война, се провежда плебисцит в източната част на Западна Ппусия и южната част на Източна Прусия, за да се определи дали областите трябва да се присъединят към Втората полска република или да останат в рамките на Ваймарската република. 96,7% от гласувалите хора гласуват за оставане в Германия.
Мемелската област, мандатна територия от 1920 г., е окупиран от Литва през 1923 г. и е анексиран насилствено, без гласуване.
Нацистка Германия
Ерих Кох оглавява първата източнопруска нацистка партия от 1928 г. Той ръководи района от 1932 г. Този период се характеризира с усиля за колективизация на местното селско стопанство и безпощадност при справянето с критиците в и извън партията.Robert S. Wistrich, Who's who in Nazi Germany, 2002, с. 142 – 143. Той има дългосрочни планове за едромащабна индустриализация на основно селскостопанската провинция. Тези действия му носят лоша слава сред местното селячество. Към 1932 г. местната паравоенна Щурмабтайлунг вече е започнала да тероризира политическите си опоненти. В нощта на 31 юли 1932 г. се провежда бомбен атентат в щаб-квартирата на социалдемократите в Кьонигсберг, къщата на Ото Браун. Членове на Райхсбанер са нападнати, а местният председател на Райхсбанер в Льотцен, Курт Котцан, е убит на 6 август 1932 г.Die aufrechten Roten von Königsberg Spiegel.de, 28 юни 2009