Ко̀стурската епархия () е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Костур (Кастория).
История В IX век в Македония има 18 епископии, подчинени на Солунската митрополия – Диоклетианополска (Διιοκλητιανουπόλεως), Никийска (Νίκης), Ираклийска (Ηρακλείας), Келийска (Κέλλης), Едеска (Εδέσσης), Кастренска (Κάστρων), Пелска (Πέλλης), Евдоксиуполска (Ευδοξιουπόλεως), Аполонийска (Απολλωνίας), Апалска (Απαλού), Партикополска (Παρθικοπόλεως), Калишка (Καλλίκου), Киперска (Κυπέρου), Сярска (Σέρρας), Амфиполска (Αμφιπόλεως), Неаполска (Νεαπόλεως), Делевска (Δελέβου) и Китроска (Κίτρου). Смята се, че Кастренската е Костурската.
В 1018 година епархията минава на подчинение на Охридската архиепископия и е нейна прототронна (първопрестолна) епархия от 1020 година. След сръбското завоевание на Костур в XIV век епархията губи титлата „прототронна“, тъй като в хрисовул на Стефан Душан за Есфигмен, прототрон е наречен митрополит Йоан II Скопски, а в 1361 година титлата се носи от Григорий Деволски. След края на сръбското владичество в 1380 година, титлата е върната на Костур, тъй като в 1383 – 1384 година епископ Гавриил е наречен прототрон. Към 80-те години на XVI век Костурската е единствената от 17-те епархии на Охридската архиепископия, която е митрополия – останалите са епископии. Вероятно повишението е станало през XVI век, тъй като в 1481 година Йосиф е наречен епископ, а в 1532 година Акакий е митрополит. Титлата на предстоятеля е πανιερώτατος λογιώτατος καί θεοπροχείριστος μητροπολίτης τῆς ἀγιωτάτης Μητροπόλεως Καστορίας, ὑπέρτιμος τε και πρωτόθρονος τῆς πρώτης Ἰουστινιανής Ἀχριδῶν καί πάσης Βουλγαρίας. Костурският митрополит носи и титлата „екзарх на цяла Дардания“ (Ἔξαρχος πάσης Δαρδανίας).
Според Николаос Сьокис между 1700 и 1773 година по неизвестни причини седалището на костурския митрополит е преместено в Клисура.
След закриването на Охридската архиепископия в 1767 година, Костурската, заедно с другите епархии на архиепископията минава на пряко подчинение на Вселенската патриаршия, положение, което се запазва до 1928 година. Митрополитът носи титлата „екзарх на цяла и стара България“ (Ἒξαρχος πάσης καί παλαιᾶς Βουλγαρίας), титлата която напомня за мястото на епархията в йерархията на бившата архиепископия. По-късно титлата е заменена от „ипертим и екзарх на цяла Македония“ (ὑπέρτιμος καί ἔξαρχος πάσης Μακεδονίας). Епархията заема 87 или според други сведения 83 място в йерархията на Патриаршията.
След основаването на Българската екзархия, Костур става седалище и на екзархийски архиерейски наместник. Според „Католическа енциклопедия“ от 1908 година в града живеят около 10 000 жители турци, гърци и българи, а българската епископия има 2224 семейства, 32 свещеници и 22 църкви.
Предстоятели Костурски епископи и митрополити на Охридската архиепископия (до 1767 г.) и Вселенската патриаршия + Име Име Години Йоан Ιωάννης 1150, запазен е негов печат Константин I Костурски Κωνσταντίνος споменат около 1232 Гавриил Костурски Γαβριήλ наречен епископ и проторон в ктиторския надпис на „Свети Атанасий Музашки“ от 1383 – 1384 Йосиф Костурски Ιωσήφ 1481, епископ на Костур, Молиск и Анаселица Акакий Костурски Ακάκιος споменат на 16 юли 1532 и 1542 Методий Костурски Μεθόδιος митрополит, споменат декември 1544 или 1551 в надпис в „Света Богородица Елеуса“ Евтимий I Костурски Ευθύμιος в 1564 Йоасаф Костурски Ιωάσαφ 1565, участвал в Цариградския събор, който сваля патриарх Йоасаф II Константинополски Максим Костурски Μάξιμος споменат 1572 Висарион Костурски Βησσαρίων споменат на 28 февруари 1577 Софроний Костурски Σωφρόνιος в 1578 - 1580 Михаил Костурски Μιχαήλ преди 1594 Нектарий Костурски Νεκτάριος митрополит, споменат в 1593 в надпис в „Свети Николай Митрополитски“ Митрофан Костурски Μητροφάνης в началото на XVII век Харитон I Костурски Χαρίτων 1618 Йеротей Родостамос Ιερόθεος 1621 Теофилакт Костурски Θεοφύλακτος 1622 Харитон II Костурски Χαρίτων според различни източници най-ранната година е 1623 година, а най-късната е 1639 година, неясно дали двамата с Харитон I са едно лице Киприан Κυπριανός пристигнал в Русия 1651, споменат от вторични източници без позоваване на извори Арсений Костурски Αρσένιος според различни източници най-ранната година е 1641 година, а най-късната е 1657 година, в 1654 споменат в надпис в „Свети Николай Кирицки“ Герасим II Паладас Γεράσιμος 1677 – 1686 Давид Митилинец Δαβίδ Μυτιληναίος 1660 -1694 Дионисий Мандукас Διονύσιος 1694 – 1719, споменат в епитаф от 1707 в „Свети Николай Каривски“ Хрисант Костурски Χρύσανθος споменат в надпис от 1727 в „Свети Йоан Предтеча Позерски“ Евтимий II Костурски Ευθύμιος в 1767 Генадий Кацориис Γεννάδιος април 1772 – 3 май 1793 Антим Костурски Άνθιμος 1793 – октомври 1799 Неофит Костурски Νεόφυτος октомври 1799 – февруари 1835 Атанасий Митилинеос Αθανάσιος февруари 1835 – януари 1841 Никифор I Костурски Νικηφόρος януари 1841 – 28 юни 1874 Иларион Костурски Iλαρίων 16 юли 1874 – 30 април 1880 Константий Исаакидис Κωνστάντιος 30 април 1880 – 27 ноември 1882 Кирил Димитриадис Κύριλλος 27 ноември 1882 – 11 октомври 1888 Григорий Дракопулос Γρηγόριος 11 октомври 1888 – 10 октомври 1889 Филарет Вафидис Φιλάρετος 10 октомври 1889 – 8 май 1899 Атанасий Капуралис Αθανάσιος 3 юни 1899 – 28 септември 1900 Герман Каравангелис Γερμανός 21 октомври 1900 – 5 февруари 1908 Йоаким Ваксеванидис Ιωακείμ 14 февруари 1908 – 15 юли 1911 Йоаким Лептидис Ιωακείμ 2 август 1911 – 6 декември 1931 Никифор Папасидерис Νικηφόρος 22 март 1936 – 14 август 1958 Доротей Янаропулос Δωρόθεος 26 септември 1958 – 13 юли 1974 Григорий Майстрос Γρηγόριος 14 юли 1974 – 30 май 1985 Григорий Папуцопулос Γρηγόριος 21 ноември 1985 – 30 януари 1996 Серафим Папакостас Σεραφείμ 5 октомври 1996 – 29 декември 2020 Калиник Георгатос Καλλίνικος 10 октомври 2021
Управляващи Костурската екзархийска епархия + Име Години Панайот Дъмбенски 1882 – 1886 йеромонах Григорий Бейдов 1886 – 1890 йеромонах Сава Цеков 1890 – 1895 свещеник Търпо Поповски 1895 – 1896 архимандрит Козма Пречистански 1896 – 21 декември 1897 свещеник Николай Шкутов 21 декември 1897 – 1902 свещеник Григорий Попдимитров 1902 – 1905 архимандрит Методий Димов 1905 – 1907 архимандрит Иларион Николов 1907 – 30 ноември 1909 архимандрит Панарет Наумов 30 ноември 1909 – юни 1913
Манастири + Манастир Селище Айтоски манастир „Свети Архангели“ Айтос Борботски манастир „Свети Георги“ Борботско мъжки Клисурски манастир „Рождество Богородично“ Клисура женски Забърденски манастир „Свети Георги“ Забърдени женски Загоричански манастир „Света Петка“ Загоричани мъжки Олищки манастир „Свети Врач“ Олища мъжки „Света Богородица Мавровска“ Костур мъжки „Света Богородица Фанеромени“ Света Неделя женски Сливенски манастир „Свети Николай“ Сливени Статишки манастир „Свети Пророк Илия“ Статица Чуриловски манастир „Свети Николай“ Чурилово женски
Архиерейски наместничества и енорийски храмове