„Свети Наум“ () е православен манастир в Северна Македония.
Местоположение Разположен е на югоизточния бряг на Охридското езеро, в непосредствена близост до границата с Албания и на 30 километра южно от град Охрид. В миналото едно от средищата на Охридската архиепископия, днес манастирът е под управлението на Дебърско-Кичевската митрополия.
История
Манастирът е построен през 893-900 година от свети Наум Охридски, най-младият от първите ученици на свети Кирил и Методий, със съдействието на българските владетели Борис и Симеон. След като прекратява учителската си дейност, през 900 година Наум Охридски се оттегля в този манастир. След смъртта му на 23 декември 910 година манастирската църква, първоначално носеща името „Свети Архангели“, започва да бъде наричана с неговото име. В нея се съхраняват и мощите на Свети Наум Охридски.
Манастирът е с типичната византийска архитектура. Манастирската църква е кръстокуполна и изграждането и протича на няколко етапа между IX век и XIV век. По двата си притвора тя прилича на охридската църква „Света Богородица Перивлепта“. След пожар през 1711 година е поставен нов иконостас, зографисан от йеромонах Константин. В 1806 година зографът Търпо рисува нови стенописи по поръчка на игумена Стефан от Пловдив, хаджи Яков и епитропа Иван Гаврилов. Вляво от входа е изобразен като ктитор на храма „Михаил, архонт на България“. Надписите на всички икони и стенописи са на гръцки език.
В средата на XIX век игуменът грък Дионисий изгаря славянските книги в манастира.
Самият манастир е преустройван неколкократно. Така през втората половина на XVII век игуменът Гавриил изгражда болница. Надписът над входа е от 1806 година и гласи:
През 1811 година са пристроени покрити тераси. В 1845 година манастирът е засегнат от пожар, а през 1870 година изгаря напълно, с изключение на църквата, и сегашните манастирски сгради са изградени след това. По това време в манастира вече не пребивават монаси. През 1873 година той преминава под управлението на гръцката църковна община в Охрид. През Възраждането в деня на Свети Наум, в манастира се е провеждал панаир.Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 43.
След завладяването на Охридско от Сърбия в 1912 година, край манастира е построена кралска резиденция и новата църква „Свети Иван Владимир“.
В миналото манастирът „Свети Наум“ притежава значителна собственост, в резултат на многобройни дарения. Така в средата на XIX век той разполага с 8 хиляди овце и доходите от селата Любанища, Поян и Стение.
През 1923 година е предаден като коледен сватбен подарък от бъдещия албански крал Ахмед Зогу за кралската двойка Александър I Караджорджевич и Мария Румънска.
Манастирът „Свети Наум“ е поклонническа дестинация. Традиционно се смята, включително от мюсюлманското население в региона, че поклонението там помага при психични заболявания, което води до появата на българската поговорка „Или ум или Свети Наум“. В миналото поклонниците са можели да пренощуват в помещението до параклиса с гроба на основателя на манастира свети Наум, отдясно на манастирската църква, в молитви за изцеление, а днес – в обособена хотелска част.
Манастирският църковен празник е денят на Свети Наум Охридски – 20 юни. Други големи манастирски празници са зимният ден на Свети Наум – 23 декември, 27 юли, когато се почита паметта на свети Седмочисленици и денят на Свети Архангели, в чиято чест е построен първоначално манастирът.
Литература „Манастирът Свети Наум при Охридското езеро“, София, 1972 година Иречек К., История на българите, Издателство Наука и изкуство, 1978. Кънчов В., Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, 1891.
Бележки