Говедарци е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. Със своите 1402 жители, селото се нарежда на първо място по брой на население след Самоков. На територията и землището на Говедарци, попада курортен комплекс Мальовица и Гюлечица.

География Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1157 м надморска височина, то има умерено-континентален климат с минимална януарска температура -33,6 °C и максимална юлска +30,3 °C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см. Курортно село Говедарци е част от най-голямата туристическа ски зона на Балканския полуостров и една от най-големите в Европа, която включва курортите Боровец, Бели Искър, Мала Църква, Маджаре, Говедарци, Мальовица под наимеванието Ски курорт - Боровец Искровете Мальовица.

Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.

Администрация Местни избори 2019

Кмет - Лорита Христова (БСП)

Секретар на кметство - Людмила Шуманова

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Икономика Основните поминъци са животновъдство, дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.

История Старото наименование на Говедарци е било Българане и Мацакурово. През различните исторически периоди е имало живот и поминък из Говедарската котловина и селищата, развивали се на мястото на сегашното Говедарци, са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо. По билата на върховете южно от Говедарци е запазен Фердинандов път, строен в края на ХIХ в. по нареждане на княз Фердинанд. Той е трябвало да свърже Говедарци с Рилския манастир, но не е завършен и достига само до Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по-горе реки, чиито входове са запазени все още.

По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на гореспоменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското владичество, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:

добив на разсипен магнетит „желязна руда“; „жижни“ за производство на дървени въглища; „видния“ за претопяване на рудата и добив на желязо; „мадани-самокови“ за обработка на желязото до краен продукт.

„Пещерите“ в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и „нови“ минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.

Религии Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч., а Манастира „Свети Георги“ събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч. Храм „Св. Никола“ Храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“ Манастир „Света Троица“ – Аязмото Манастир „Св. Георги Победоносец“ Параклис „Успение Богородично“ Параклис „Покров Богородичен“ Параклис „Св. Мина“ Параклис „Св. Пророк Илия“ Параклис „Св. Архангел Михаил“ Параклис „Св. Иван Рилски“ Всички църковни храмове в селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър са под ръководството на Църковно настоятелство – с. Говедарци

Курбаните в Говедарци Гергьовден (6 май) – манастир „Св. Георги Победоносец“ „Св. Троица“ (датата се мени – 27.05.2018) – манастир „Св. Троица“ – Аязмото Петровден (29 юни) – храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“ Илинден (20 юли) – параклис „Св. пророк Илия“ Успение Богородично (15 август) – храм „Св. Никола“, храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, параклис „Успение Богородично“ Успение на Св. Иван Рилски (18 август) – параклис „Св. Иван Рилски Чудотворец“ Рождество Богородично (8 септември) – манастир „Св. Троица“ – Аязмото Покров Богородичен (1 октомври) – храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, параклис „Покров Богородичен“ Петковден (14 октомври) – храм „Св. Никола“ „Св. мчк Мина“ (11 ноември) – параклис „Св. Мина“

Държавни институции Хотел на Министерство на финансите – м. Гюлечица Хотел на Българската академия на науките – м. Гюлечица Почивна станция на „Автомагистрали“ ЕАД – м. Гюлечица Почивна станция на „Метрополитен“ ЕАД – към Столична община Метеорологична станция – Говедарци към НИМХ на БАН – м. Овнарско Институт за гората – БАН Здравен дом – филиал на МБАЛ „Самоков“ ЕООД БТХ „Автостарт“ АД – към „Държавно автомобилно предприятие“ (ДАП) – филиал Говедарци Хотел „Мальовица“ – к.к. Мальовица към Български туристически съюз ЦПШ „Мальовица“ – к.к. Мальовица към Български туристически съюз ДГС – Говедарци към Югозападно държавно предприятие (Благоевград)

Културни и природни забележителности Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността „Овнарско“.

В местността Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя.

В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници – църкви, манастир и параклиси.

Селото е изходен пункт за Седемте рилски езера, Чанаците – 2 бр, Урдини езера – 6 бр, Мальовишки езера – 3 бр., Еленини езера, циркусът на Страшното езеро – 5 езера, Лопушките езера и Сухото езеро. Общо около двадесет и пет високопланински езера, някои от които богати на местна пъстърва.

Редовни събития „Св. Троица“ (Петдесетница) – официален събор на селото (27.05.2018) Гергьовден – събор на Манастир „Св. Георги Победоносец“ Тодоровден – организират се състезания с коне в м. „Лакатица“ 31 декември – организира се събор за посрещане на Нова Година Йордановден – организира се наддаване за Кръста в Манастир „Св. Троица“ – Аязмото Ивановден – традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести Национален фолклорен фестивал „Дар от природата“ – (25 – 26 август 2018)

Образование ОУ „Димчо Дебелянов“ ЦДГ „Незабравка“ Народно читалище „Христо Ботев – 1928“

Личности, родени в Говедарци Никола Краварев (1856 – 1920), български книжар и книгоиздател Гергана Кацарска (1984), българска попфолк певица Любомилка Кацарска (1958), републиканска шампионка ски бягане, майка на футболиста Стойко Сакалиев Людмила Живкова (1942 – 1981), политик, дъщеря на Тодор Живков

Личности, починали в Говедарци Асен Христофоров (1910 – 1970) – български икономист, писател и преводач.

Транспорт Село Говедарци има редовен транспорт на всеки час от Автогара Самоков. Фирмата, която обслужва линията Самоков – Говедарци е „Експрес бус-транс 2003“ ЕООД. Цената на билета е 1.90 лв. Всеки ден от Автогара Самоков в 08.15 ч. и 16.15 ч., тръгва маршрутка по линията Самоков – Говедарци – Мальовица, като цената на билета Самоков – Мальовица е 6.00 лв., а цената на билета – Говедарци – Мальовица – 4.00 лв.

Литература В Говедарци също така има и библиотека, достъпна за всеки жител на селото.

Кухня Кухнята е традиционна, българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач, каварма и др.

Галерия

Източници

Външни препратки Официален сайт на село Говедарци Journey.BG – Село Говедарци Планински хижи и заслони – Рила

Категория:Села в Софийска област Категория:Населени места в община Самоков Категория:Рила