Печка патриаршия

Печката патриаршия (), Пекската патриаршия, или Ипечката патриаршия, Ипекската патриаршия е историческа българо-сръбска автокефална православна църква, издигната в патриаршия на църковно-народен събор в Скопие, провел се през страстната седмица на 1346 г.

Крал Стефан Душан издига дотогавашната Жичка архиепископия, основана през 1219 г. (с четири стари български епархии на Охридската архиепископия) в патриаршия, за да може да бъде коронясан за цар със семейството си.

Патриаршията просъществува в периода 1346-1766 години, с прекъсване в периода 1463-1557 години. Официалният титул на печките предстоятели-патриарси е „Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром“,, като неизменно в диоцеза на църквата е главната българска култова православна светиня – Рилският манастир.

Предистория

Сава Сръбски преследва специална цел със създаването на нарочна сръбска архиепископия в Жича през 1219 г., а именно приобщаване на сърбите към православието след Великата източно-западна схизма от 1054 г. – след превземането на Константинопол на 13 април 1204 г. Сръбската архиепископия е базирана върху стари български епархии, фундамент сред които е рашката епархия с най-старата църква на територията на днешна Сърбия – храмът „Св.св. Петър и Павел“.

Възстановяване на Печката патриаршия

След като Босна е завоювана от Османската империя, временно нуждата от нарочна сръбска православна църква за нуждите на имперското управление отпада и диоцезът на Печката патриаршия е придаден на Охридската архиепископия.

През 1555 г. по времето на султан Сюлейман Великолепни в дивана преобладават сърби при великия везир Мехмед паша Соколович – Рюстем паша и Али паша Семиз. Това е обяснимо, предвид османо-хабсбургските войни и обособяващата се военна граница. С началото на контрареформацията и католическата пропаганда, необходимостта от специална сръбска православна църква става особено належаща и диванът взема решение да възобнови старата Душанова патриаршия, като в нея влизат целокупните сръбски земи, включително земи под османска власт които преди не са били в диоцеза ѝ, като Босна и Херцеговина, Срем, Трансилвания и Банат, вкл. днешните унгарски и словашки земи.Пећка Патријаршија

Целта на възстановената през 1557 г. автокефална църква е и политическа – да способства посредством православната вяра укрепване властта на султана в сръбските католически земи, включая и военната граница. От църковно-институционална гледна точка най-здраво укрепени били тиловите западни български земи със Скопие, които умишлено пребивавали в печкия диоцез, като в това число влизали намиращите се днес в България: Кюстендил, Самоков, Рилски манастир, Мехомия (Разлог) и Банско.

В 1766 г. диоцезът на Печката патриаршия е включен в, и подчинен на Цариградската патриаршия при предстоятелството на Самуил Ханджери.

Титули на предстоятелите на църквата Още от създаването на патриаршията църковният ѝ предстоятел носи титула (по адриатическото крайбрежие). През 1580 г. печкият престоятел се титулова (Османска Унгария). През 1589 г. църковният предстоятел се титулова . Към 15 юни 1664 г. пълният титул на патриарх Максим Печки е .

Диоцез

Печката патиаршия в периода 1557 – 1766 години обхваща огромен диоцез включващ всички сръбски земи, Поморавието с Белград, Банат, част от Трансилвания и по-голяма част днешните унгарски и хърватски земи, като земите извън Балканския полуостров са de jure под юрисдикцията на патриаршията до края на т.нар. Голяма турска война, завършила с Карловацкия конгрес, т.е. през XVI–XVII век.

Границите на патриаршията обхващат освен земите на сръбския православен клир, но така също и западните български земи. В диоцеза ѝ влизат освен земите на днешно Косово и Северна Македония (обособени в Скопска епархия), Кюстендилската митрополия и Самоковската епископия с Мехомия и Банско (Самоковска епархия).

В диоцеза на Печката патриаршия в периода от възобновяването ѝ през 1557 г. е неизменно Рилският манастир. В музея на Рилския манастир се пази епитрахил, подарен от рашкия митрополит Симеон Охридски на манастира през 1550 г.

Бележки

Вижте също Охридска архиепископия

Външни препратки Обнова пећке патријаршије Западните краища на българската земя Пећка патријаршија – Пројекат Растко ОТНОШЕНИЯТА НА СРЪБСКАТА ИПЕКСКА ЦЪРКВА КЪМ ОХРИДСКАТА В НАЧАЛОТО НА ТУРСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО от Юрдан Трифонов

Категория:Печка патриаршия Категория:История на Печ (Косово)