Паоло Учело (; * 15 юни 1397, Пратовекио, † 10 декември 1475, Флоренция, Флорентинска република), псевдоним на Паоло ди Доно или Паоло Дони (Paolo di Dono, Paolo Doni), е италиански художник и мозаист, известен с развитието на теорията за линейната перспектива в изкуството.
Джорджо Вазари в своята книга „Живоoписания на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ пише, че Учело е обсебен от перспективата и би стоял буден цяла нощ в опити да определи точната точка на изчезване. Той използва перспективата, за да създаде усещане за дълбочина в картините си, а не както съвременниците си, за да разкаже различни или последователни истории. Най-известните му картини са трите, представящи битката за Сан Романо (дълго време те погрешно са именувани Битка за Сан Еджидио) от 1416 г.
Учело работи в традицията на Късната готика и набляга на цветовете и пищността, а не на класическия реализъм, който се развива от съвременниците му. Стилът му е идеосинкретичен и той не оставя школа от последователи. Все пак той оказва влияние върху изкуството от 20 век и върху литературната критика.
Биография
Ранни години и обучение в ателието на Гиберти Той е син на хирурга и бръснар Доно ди Паоло от Пратовекио, флорентински гражданин от 1373 г., и на благородничката Антония ди Джовани дел Бекуто.Paolo Uccello, La battaglia di San Romano, Giunti Editore, Firenze 1998. Бащата е член на богатото семейство Дони, в което между 14 и 15 век има осем приора. Майката е от семейството на знатни феодали, които имат свои къщи близо до Санта Мария Маджоре – църквата, където родът Дел Бекуто има три украсени параклиса, един от които от самия Паоло. Включването му в имотния регистър от 1427 г. го споменава на 30 години, така че трябва да е роден през 1397 г.Minardi, cit., p. 24.
Когато е едва на 10 години, от 1407 до 1414 г. той заедно с Донатело и други учи в ателието на Лоренцо Гиберти, ангажиран с изграждането на северната врата на Флорентинския баптистерий (1403-1424). Паоло работи в два отделни периода – един от 3 години и един от 15 месеца, в които се радва на постепенно увеличение на заплащането, което предполага професионалното му израстване.Minardi, cit., p. 27. Обичайно е художниците, които впоследствие се утвърждават, да бъдат инициирани в художествена практика от скулптори или златари, тъй като при тях те могат да култивират изкуството, което е в основата на всяка художествена продукция – рисунката. Въпреки чиракуването му в ателие на скулптор обаче не е известна нито една негова статуя или барелеф.Minardi, cit., p. 28. От Гиберти Учело би трябвало да е възприел вкуса към късноготическото изкуство, което е един от основните компоненти на неговия език. Това са стилистични елементи, свързани с линейния вкус, със светския аспект на свещените предмети, с изтънчеността на формите и движенията и с вниманието към най-малките детайли в името на натурализъм, богат на декорации.Paolieri, cit., pag. 12. В този период се ражда и прякорът му „Птицата“ (Учело) поради способността му да запълва празнините в перспективата с животни, особено с птици.През 1414 г. става член на Гилдията на флорентинските живописци „Свети Лука“, а на 15 октомври 1415 г. е приет в Гилдията на лекарите и аптекарите, която включва професионални художници.Minardi, cit., p. 27. Произведенията му от тези години са доста неясни, или защото са загубени, или защото са белязани от традиционен готически вкус, и те са трудно съпоставими със зрелите му произведения, като приписването им все още се обсъжда. Подобно на неговите съвременници Мазачо и Беато Анджелико, първите самостоятелни произведения на Учело би трябвало да датират от 1420-те г. Изключение според италианския историк на изкуството Уго Прокачи прави скиния в зона Липи е Макия (квартал Новоли, Флоренция), чийто древен надпис от 1416 г. я сочи като творба на Паоло Учело: това е изцяло късноготическа творба, в която се забелязват някои сходства с Герардо Старнина.Luciano Berti, in Mauro Minardi, cit., p. 8.
В някои от най-ранните му мадони, чието приписване е по-споделено от учените, като напр, тази от къщата на рода Дел Бекуто (сега в Музей „Сан Марко“) и тази в частна колекция във Фиезоле, има вкус към типично готическата сърповидна линия. Тя обаче е съчетана с новаторското усилие за по-изразително представяне на главните герои и с изтънчени иронични акценти, които са почти безпрецедентни в тържественото флорентинско сакрално изкуство.Minardi, cit., p. 28.
Очевидно е, че семейството на майката на Учело играе активна роля за навлизането на младежа на местната художествена сцена. В допълнение към гореспоменатата фреска на Мадона, изрисувана в дома им за съседа Паоло Карнесеки, чийто дом е до този на Дел Бекуто, Паоло изпълнява изгубеното Благовещение и четирима пророци в параклиса на Санта Мария Маджоре. Вазари определя това произведение като притежаващо ракурс по „нов и труден за онези времена начин“. Други произведения на Учело от този период, сега загубени, са ниша във Флорентинската академия за изящни изкуства със Свети абат Антоний между Св. св. Козма и Дамян и две фигури в манастира „Сан Винченцо д'Аналена“.
Не е ясно дали Учело участва в първите стенописни разкази в Зеления клоатър на Санта Мария Новела, където работи със сигурност през следващите години. В тези люнети, които сега се приписват предимно на анонимни художници, се забелязва известен „гибертизъм“, със сводести фигури, с плавни и подвижни вълни, за които някои учени посочват, че са съвместими с тези на Паоло Учело.Minardi, cit., p. 31.
Пътуване до Венеция Между 1425 и 1431 г. Учело е във Венеция. Това са основни години, през които Мазачо прави стенописите на Капела „Бранкачи“ във Флоренция, които имат силно влияние върху младите флорентински художници, засенчвайки бързо скорошното късноготическо постижение на олтарния образ „Поклонението на влъхвите“ на Джентиле да Фабриано (1423 г.). С пътя, изгладен с помощта на богатия му роднина Део ди Део дел Бекуто, който му е прокурор, от съюза между Флорентинската и Венецианската република и не на последно място – от скорошното присъствие във Венеция на неговия учител Лоренцо Гиберти (зима 1424-1425 г.), Паоло Учело стига до венецианската столица, където остава 6-7 години. Преди да замине, както обикновено той прави завещание (в случая – на 5 август 1425 г.)Minardi, cit., p. 31.
Малкото, което се знае за тези години, е свързано с писмо до Пиетро Бекануги (флорентински посланик, акредитиран към Венеция) от Фабриката на флорентинската катедрала от 23 март 1432 г., в което се иска справка за Паоло ди Доно, „майстор на мозайки“, създал Св. Петър за фасадата на Базилика „Сан Марко“ (изгубена творба, която обаче може да се види на платното на Джентиле Белини Шествието на площад Сан Марко от 1496 г.).Minardi, cit., p. 31. Днес някои мраморни инкрустации за пода на базиликата се приписват на Учело, но предпазливо.Паронки, който прочита „геометризиращата ярост“, отнасяща се до художника. Изкуствоведите Роберто Лонги и Пуделко му приписват и дизайна на мозайките на Посещението, Рождество и Представяне в храма на Богородица в Капела „Масколи“ в Базилика „Сан Марко“, изпълнени от Микеле ДжамбоноPaolieri, cit., pag. 12.: трите сцени, приписвани от повечето критици на дизайна на Андреа дел Кастаньо, действащ няколко години по-късно в града, дават перспективен чертеж с определена сложност.Paolieri, cit., pag. 13.
През 1427 г. Учело със сигурност е във Венеция, докато през лятото на 1430 г. е възможно да е посетил Рим заедно с двама бивши ученици на Гиберти – Донатело и Мазолино да Паникале. С Мазолино е вероятно да си е сътрудничил за изгубения цикъл Известни мъже в Палацо Орсини в Рим, известен днес чрез миниатюрното копие на Леонардо да Безоцо.Paolieri, cit., pag. 13. Хипотезата обаче се основава само на предположения, свързани с привличането на художници по време на обновяването на Рим, насърчавано от папа Мартин V.
Венецианският опит на Учело подчертава склонността му да представя фантастични бягства, вероятно вдъхновени от изгубените фрески на Пизанело и Джентиле да Фабриано в Двореца на дожите във Венеция,Paolieri, cit., pag. 13. но го отдалечава от Флоренция в решаващ период за художественото развитие. Някои свързват с този период Благовещение, сега в Оксфорд и Свети Георги и дракона, сега в Мелбърн.Minardi, cit., p. 32.
Завръщане във Флоренция През 1431 г. Учело се завръща в родината си, където заварва в ателието на Гиберти млади свои колеги като Донатело и Лука дела Робия с вече стартирала кариера. Към тях се присъединяват и двамата монаси Фра Анджелико и Филипо Липи.Minardi, cit., p. 32.
Флорентинските му клиенти трябва да са проявили известно недоверие към завърналия се художник, за което свидетелства споменатото по-горе писмо, изпратено през 1432 г. до Венеция от Фабриката на флорентинската катедрала.Minardi, cit., p. 32. През 1431 г. той създава люнета със Сътворението на животните и създаването на Адам и основния панел на Сътворението на Ева и първородния грях в Зеления клоатър на Санта Мария Новела. В някои от детайлите се забелязва влиянието на Мазолино (главата в змията в Първородния грях), докато строгата фигура на Господ напомня за Лоренцо Гиберти.Paolieri, cit., pag. 13. Творбата обаче демонстрира и първия контакт с новостите, по-специално с Мазачо, преди всичко във вдъхновението за голото тяло на Адам – тежко и монументално, както и анатомично пропорционално. Като цяло геометричната тенденция на художника вече се проявява с фигурите, изписани в кръгове и други геометрични форми, слети с късноготически реминисценции като декоративният акцент върху натуралистичните детайли. Тогава художникът със сигурност работи и върху втори, по-известен люнет: Потоп и оттегляне на водите и Историите на Ной през 1447-1448 г.
Може би известна враждебност в родината му го отвежда за кратък период до Болоня, където той създава грандиозното Поклонение пред Младенеца в църквата „Сан Мартино“. В оцелелите фрагменти от него сега могат да се види бързата и недвусмислена адаптация към твърдите обеми и към перспективното изследване на стила на Мазачо.Minardi, cit., p. 32. Въз основа на едва четливата изписана дата има учени, които обаче препращат това произведение към 1437 г.Minardi, cit., p. 92.
В началото на 1430-те г. творецът работи върху някои Францискански истории в базиликата „Санта Тринита“ във Флоренция. От тях над лявата врата на контрафасадата остава само много изтърканата сцена на Стигматите на Свети Франциск.Minardi, cit., p. 35.
През 1434 г. Учело купува къща във Флоренция, свидетелствайки за своето желание за работа и за желанието си да се утвърди в панорамата на града.Minardi, cit., p. 35.
През 1435 г. Леон Батиста Алберти публикува De pictura – трактат, който пряко или косвено води Паоло Учело и много други художници към решителен скок напред в областта на по-особените ренесансови експерименти, поставяйки късноготическия вкус и стилистични характеристики на заден план: от художниците се изисква съгласуваност, правдоподобност и чувство за хармония, под знамето на една „украсена наративност“, която скоро става доминираща естетическа норма. Все пак Паоло Учело съчетава своя елегантен и абстрактен личен вкус с тези нови изисквания, извлечени от примера на Лоренцо Гиберти.Minardi, cit., p. 35.
Прато На 26 ноември 1435 г. 64-годишният производител на вълна и търговец от Прато Микеле ди Джованино ди Сандро диктува завещанието си, отпускайки средства за основаването и украсяването на параклис, посветен на Успение Богородично в катедралата на Прато, което проправя и пътя на неговия брат–свещеник, който става и първия ректор на катедралата.Minardi, cit., p. 35.