Осман Пазвантоглу е османски дерибей, който управлява самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 година. Смятан е за най-значимия управител на Видинската област през периода на османското владичество преди Мидхат пашаМилчова, М.; Европеизацията в Османската империя и управлението на Осман Пазвантоглу на Видин .
Произход и ранни години Сведенията за произхода и ранните години на Осман Пазвантоглу са ограничени и идват главно от сравнително късни източници. Според френския офицер Мериаж, посетил Видин малко след смъртта на Пазвантоглу, той бил роден през 1758 година, а родителите му били приели исляма бошняци от Тузла. Сръбският историк Стоян Новакович дори смята, че семейството поддържало връзки със свои тузленски роднини християни. Българската историчка Вера Мутафчиева подлага на съмнение скорошното установяване на семейството във Видин, сочейки значителните им имоти в региона и множеството роднински и делови връзки с представители на местния елит.
Известно е, че дядото на Осман, Ибрахим, бил стражар в София и оттам произлиза фамилното им име – от тур pasban-oğlu – „син на стражар“.Ionescu, p.242 Бащата на Осман, Йомер Пазвантоглу, се заселил във Видин през 1739 г. и бил виден еничар. Съгласно документ от 1764 година той бил ага на 31-ва еничарска орта. През същата 1764 г. обаче по някаква причина той бил изселен от Видин заедно със семейството си и преместен в Белград. Възможно е причината да е била подготовката на бунт срещу султанската власт, от която предвид големите си богатства и влияние Йомер се стремил да се откъсне.Христо Буковски, „Скритият поход на българските кръстоносци“, издателство Сиела, 2014 г., стр. 128 – 129 Така или иначе Йомер възложил управлението на значителните си имоти (воденици, чифлици и цели села) на друг еничар, Вели Юсуф.
Какво точно се случило със семейството през следващите години не е известно, но към 1775 г. се завърнали във Видин и през 1787 г. Йомер отново бил ага на 31-ва еничарска орта.
Първи бунтове и обсада на Видин От 1787 година е известна заповед от командването на Еничарския корпус до комендантите на Видин и Белград за арестуване на деветима еничари, включително водачите им Йомер и Осман Пазвантоглу, заради подготвян от тях еничарски бунт. Йомер е осъден и екзекутиран, а на 5 юни 1788 година имуществото му е разпродадено за дългове – изглежда става дума за фиктивни сделки, целящи да се избегне конфискация от държавата, тъй като основните купувачи са членове на семейството, включително Осман. Във Видин са изпратени представители на централните власти и през следващите месеци умират няколко свързани със семейството местни първенци, включително Вели Юсуф беше. Самият Осман Пазвантоглу изглежда успява да избяга от града, въпреки изричните заповеди за екзекуцията му.
През следващите няколко години сведенията за Осман Пазвантоглу са свързани главно с различни сделки, за които са запазени документи във видинските архиви. Така през 1792 година той купува два чифлика и голяма градина и откупува джизието на циганите в санджака. Междувременно, с края на Австро-турската война от 1787 – 1791 година и изтеглянето на османската армия от района централното правителство до голяма степен губи контрол над Видин, където се укриват множество търсени от властите хора, като аяните Исмаил Тръстениклиоглу от Русе и Кючук Хасан от Севлиево. Султанската заповед за изселване на еничарите от граничните крепости предизвиква масов еничарски бунт в Белград и много от водачите му намират убежище във Видин.
На 8 май 1792 година Осман Пазвантоглу, подкрепян от видински и белградски еничари, напада с пехота и артилерия видинската крепост и конака на управителя Изет Ахмед паша. Опитът е неуспешен и участниците са осъдени на заточение, но през декември са помилвани, тъй като властите не могат да изпълнят присъдата. В началото на 1793 година Пазвантоглу изпраща подкрепления на въстаналите белградски еничари – свои войници от Видинско и стотици мобилизирани селяни от Зайчарско – които участват в настъпление в Поморавието и превземането на Пожаревац.
Изпратеният на 26 май 1793 година във Видин нов ага на еничарите Мухиеддин получава от правителството указания да организира тайно убийството на Осман Пазвантоглу, но те стават известни в града и опитът за отстраняването му остава нереализиран. Малко след това нов пратеник на правителството, Ибрахим, пристига във Видин със заповед за залавянето и съденето на Осман, но той се позовава на помилването от декември и местните власти отказват да го арестуват. По тази причина султан Селим III издава нов ферман за екзекутирането му, но сега Ибрахим установява, че Пазваноглу се е укрил. Султански ферман от 11 юли нарежда на гарнизона да претърсва областта, за да го залови. На 3 август видни видински еничари изпращат петиция той да не бъде съден, тъй като е оклеветен. В отговор Високата порта изпраща нов пратеник, Колчак Мустафа ага, който потвърждава, че Осман Пазвантоглу е мирен и заповедите за екзекутирането му са отменени. Помилвани са и редица видни белградски еничари, осъдени на затвор, които по-късно са сред близките му сподвижници.
Тези усилия на правителството да отстрани Осман Пазвантоглу през цялата 1793 година не засягат обичайната му делова дейност и в регистрите са запазени свидетелства за негови сделки с недвижими имоти. Същевременно Видинско се превръща в база на бившите белградски еничари, начело с Кара Хасан, които оттам извършват набези към Пожаревацко и Берковско, а това принуждава властите да въоръжат местното население, включително християните. Към края на годината най-северозападният град, в който османското правителство има сигурен контрол, остава Ниш. По това време Високата порта обявява всеобща амнистия за бунтовниците в Румелия, може би за да се фокусира върху Пазвантоглу, който става най-влиятелният сред тях.
Според сведенията на Мериаж Осман Пазвантоглу открито взима властта във Видин през 1794 година – с хиляда войници той прониква в крепостта и принуждава коменданта Али паша да го назначи за назър, след което избива противниците си в местните власти и ги заменя със свои приближени.
Още в началото на своето управление във Видин Осман Пазвантоглу поставя началото на активно сътрудничество с кърджалиите, действащи в останалите части на Румелия. Когато са поставени под натиск, те се оттеглят към Видин, където пренасят заграбеното при походите им имущество и възстановяват силите си. Самият Пазвантоглу изглежда получава дял от плячката им, който става основа на пословичното му богатство – със свои средства той спокойно издържа десетхилядна армия и финансира обществени строежи в града. Същевременно той не допуска грабежи на кърджалиите в своите владения – така в началото на 1794 година 600 кърджалии, водени от Кючюк Сюлейман, след като грабят в Плевенско и Ловешко, навлизат в Берковско, където са нападнати от видински еничари и дават около 100 жертви.
Малко след като става назър на Видин Осман Пазвантоглу изгонва от града мухафъза Али паша. На негово място е назначен санджакбеят на Босна, но Пазвантоглу организира убийството на двамата му сина, след което изпраща войска да го пресрещне по пътя за Видин и да го убие. На 16 юни 1795 година еничари с подкрепления от Пазвантоглу правят опит да превземат Белград, като само вътрешната крепост успява да удържи нападението. В отговор правителството се опитва да мобилизира войски и да организира поход срещу Видин. В някои източници се говори за обсада на града от септември, но изглежда става дума за разполагане на малобройни проправителствени части в различни селища из Видинско, тъй като подразделения на Пазвантоглу се сблъскват с правителствени части чак в Медковец, а пратки с провизии достигат до Плевен, контролиран от негови привърженици. През февруари 1796 година властите се отказват от настъплението и отново амнистират Пазвантоглу.
След поредната амнистия на Пазвантоглу властите правят нов опит за ликвидиране на кърджалийството в Тракия, като много кърджалии се прехвърлят на север от Стара планина. Пазвантоглу, вече назначен за видински еничарски ага, изглежда запазва неутралитет, като новият мухафъз на Видин Абди паша набира 3 хиляди войници в областта и ги изпраща срещу кърджалиите на изток, но правителствени доклади свързват с Пазвантоглу действията на кърджалии чак до Добричко, включително превземането на Търново през февруари 1797 година.
През март 1797 година Осман Пазвантоглу превзема и разграбва Никопол, основната османска крепост в Северна България, като издава прокламация, с която се обявява за защитник на османските традиции от корумпираната власт и реформите по европейски образец и заплашва да се яви със стохилядна армия в Константинопол. Макар да изоставя Никопол, Пазвантоглу поставя под свой контрол територията до Габрово, Търново и Свищов, като освен кърджалии към него доброволно се присъединяват множество селища, привличани от по-ниските данъци и по-толерантното отношение към християните.
През май 1797 година, с посредничеството на влашкия княз Александър Ипсиланти Стари, Пазвантоглу отново е помилван, публично се дистанцира от кърджалиите в централна Северна България и през лятото дори получава нареждания да снабдява с провизии правителствените части, воюващи срещу тях. В действителност той продължава да поддържа връзките си с кърджалиите, докато лавира между враждебно настроените един спрямо друг бейлербеи на Румелия и Анадола Хаджи Мустафа паша и Ало паша. През октомври правителството обявява нова амнистия на кърджалиите, а малко по-късно връща Али паша и войските му в Анадола. Непосредствено след това Пазвантоглу отново превзема Никопол без да срещне съпротива, след което с части, водени от Кара Мустафа, настъпва на изток към Русе, контролиран от Исмаил Тръстениклиоглу, и Букурещ.
Нападението на Осман Пазвантоглу във Влашко, откъдето получава значителни контрибуции, предизвиква паника в правителството в Константинопол, което по това време заседава почти ежедневно във връзка с неговите действия. На Хаджи Мустафа паша е възложено набирането на голяма вайска за поход срещу Видин, като специални мерки се взимат за предотвратяване на преминаването на кърджалии и албански наемници на север от Стара планина. За пръв път от началото на размириците на Балканите султанът изисква от шейх юл-исляма издаването на четири фетви в края на ноември, обявяващи джихад срещу Пазвантоглу. Еничарите и населението в цяла Румелия са призовани да декларират лоялност към правителството.
В началото на декември Пазвантоглу изпраща в Константинопол пратеник, който започва преговори с властите той да остане управител на Видин, като получи най-висшия военно-административен чин в империята – „паша с три конски опашки“. Няколко дни по-късно правителството прекъсва преговорите и екзекутира пратеника. То подготвя голям поход, мобилизирайки 80 хиляди души от всички краища на Балканите и дори от източен Анадол. Мащабът на подготовката е толкова голям, че се налага да се убеждават съседните държави в мирните намерения на султана спрямо тях. Същевременно Осман Пазвантоглу продължава да контролира голяма част от Северна България, а негови части извършват нападения срещу Пирот и София, достигат околностите на Варна и обсаждат Русе.
Големият поход започва в началото на 1798 година, като в отговор Пазвантоглу концентрира войските си към Видин – вдигната е обсадата на Русе и е изоставена София. Същевременно той прави нови опити да превземе Белград, като австрийците заплашват да използват флота си срещу него. През март силистренския валия Гюрджи Осман паша превзема Никопол, но при Видин Пазвантоглу отблъсква значителни сили на Али Тепеделенли, който води двойствена политика – участва със значителни сили в правителствената войска, но поддържа активни контакти с Пазвантоглу. По същото време Пазвантоглу обвинява влашкия войвода Константин Ханджери за смъртта на своя пратеник в Константинопол и започва нов поход във Влашко, предизвикал бежанска вълна в Олтения.